Шоу седна на леглото си. От трите капана два бяха разместени. Докато се беше забавлявал с „Джейни“, някой беше претърсил стаята му.
28
Уолър взе душ и използва бръснач, за да отстрани няколко непокорни косъма от главата си. Не беше плешив, но когато тръгна да бяга от Украйна, беше започнал да бръсне главата си като един вид маскировка. Знаеше, че почти нищо не променя външния вид на човека в по-голяма степен от играта с дължината на косата.
След като си инжектира още една доза от своя специален еликсир, той прекоси мезонета си, стигна до края на един коридор и спря пред вградения в стената шкаф. Завъртя дръжката на дясната врата обратно на часовниковата стрелка и една дървена плоскост се плъзна встрани, като разкри клавиатурата под нея. Той набра четирицифрен код. Чу се щракване и предната част на шкафа се отвори от безшумната хидравлична система. Уолър мина през нея и вратата, която беше снабдена със сензор за движение, автоматично се затвори след него. Беше чудесно конструирано устройство.
Мезонетът на Уолър заемаше около хиляда квадратни метра, без да се смята „скривалището“ в центъра на дома му, в което се намираше в момента. Именно това скривалище беше основната причина да не допуска никой друг в апартамента си. Не можеше да си позволи риска някой да го открие. Стаята беше със стени от гол бетон, част от оригиналната носеща конструкция на сградата. Човекът, конструирал скривалището, беше от украински произход, доверен на Уолър, който вече не беше между живите. Смъртта му беше настъпила по естествен път. Уолър почти никога не убиваше истинските си приятели.
Той лично беше обзавел това скривалище. Със секретен куриер бяха доставени контейнери от неръждаема стомана и електронни ключалки, които Уолър сам беше разопаковал. Той застана пред един стар метален шкаф. На вратата му имаше табелка, на която беше гравирано името „Фьодор Кукин“. Той извади парадната си офицерска униформа. Смяташе, че все още му стои доста добре, макар че тук-там му беше малко тясна. Той стегна колана с кобура си, в който беше сложил оригинален руски пистолет „Макаров ПМ-53“. Този модел беше на въоръжение в цялата армия на Съветския съюз в продължение на четирийсет години — чак до 1991-ва, когато съветската империя се разпадна окончателно. Той си сложи яркосинята фуражка със златни ширити и червена петолъчка, обърна се и се погледна в огледалото на отсрещната стена. Платът беше груб и не пропускаше въздух, но за него униформата сякаш беше ушита от най-фина коприна.
Облечен като офицер от КГБ, той се върна в спомените си до онзи момент, за който дори тогава осъзнаваше, че ще бъде връхната точка на живота му. Пръстите му докоснаха медалите, лентичките и значките от лявата страна на куртката. Три медала от КГБ за безупречна служба, отличие за заслуги към разузнаването, златна значка при дипломирането от Ленинградския университет и още една значка, която показваше, че е завършил и КАИ — престижния институт на Андропов „Червено знаме“. Освен това имаше и ордени за участие във военни операции, които беше заслужил с кръвта си — включително и в Афганистан. Враговете му нямаше да излъжат, ако го наречаха с най-ужасни имена, но страхливец не беше.
Макар че беше реден в малко рибарско селце, което се намираше само на шестототин километра от Киев, Уолър винаги се беше смятал за гражданин на Съветския съюз, а не за украинец. Наставникът му в КГБ беше бригаден генерал, когото наричаха „Киевския касапин“. Той също беше роден в Украйна, но беше положил клетва за вярност към Москва. Всичко, което Уолър знаеше за контраразузнаването, потушаването на бунтове и осигуряването на безопасността на съветския начин на живот, беше научил от този човек. Пазеше и негова снимка на стената, точно до червеното съветско знаме със златния сърп и чук и петолъчката.
Той отиде до центъра на помещението с маршова стъпка, замръзна мирно и отдаде чест на този велик съветски гражданин, който вече не беше сред живите, защото беше безцеремонно застрелян като отплата за славната си служба. После се почувства малко глупаво от това, че е отдал чест на един мъртвец, и се настани зад металното си бюро от 50-те години на миналия век, което беше използвал като офицер от КГБ в родната си страна. На бюрото старателно бяха подредени стари документи и формуляри в три екземпляра на допотопни листове хартия. До едната стена имаше редица издраскани метални кантонерки. В тях пазеше всички доклади за службата си към Съветския съюз в продължение на десетилетия, които беше успял да изнесе контрабандно от страната. Понякога идваше тук, за да се къпе в славата на миналите си подвизи.