На стената младият Фьодор се приближи с маршова стъпка до центъра на един площад, опасан с високи огради от бодлива тел и вишки за пазачите. Той заповяда нещо, няколко въоръжени мъже докараха десетина души и с удари на прикладите си ги принудиха да паднат на колене пред Кукин. Имаше четирима мъже и три жени, а останалите бяха деца. Кукин се приведе към всеки поотделно, за да му каже нещо. Седнал зад бюрото си, Уолър беззвучно произнесе същите думи. Това беше един от любимите му спомени. Черно-белият Кукин на стената отведе децата встрани, по-далеч от възрастните. След това извади бонбони от джоба си и ги подаде на изплашените дрипави малчугани, като дори погали едно момиченце по главата. Сегашният Уолър извади от джоба на униформата си изсъхнал шоколадов бонбон, останал точно от този случай преди няколко десетилетия.
Докато измършавелите деца поглъщаха лакомствата, Кукин се върна при възрастните, извади пистолета си и ги екзекутира един по един с изстрел в тила. Децата с писъци се втурнаха да прегърнат убитите си родители и Кукин застреля и тях — последният му куршум беше насочен в гръбнака на малко момиченце, което беше прегърнало главата на мъртвата си майка. На последния кадър се виждаше как Кукин измъква наполовина изяден бонбон от безжизнените пръсти на едно момче, проснато в калта, и го пъха в устата си.
Ролката свърши, стената отново стана бяла и Уолър се облегна назад с гордост и задоволство, които преди беше изпитвал всеки ден. Това му беше работата и той я вършеше отлично. Никой в Украйна не се беше справял по-добре от него.
Той свали униформата си и внимателно я окачи в шкафа, като изглади няколко гънки от плата. Преди да загаси лампите и да излезе, Уолър се обърна да погледне съветското знаме и снимката на своя ментор.
Просто искам да направя още нещо, достойно за мен. Нещо наистина важно.
Той загаси лампата, заключи вратата и се върна към единствения живот, който му беше останал. Скоро трябваше да замине за Франция. Може би там щеше да открие нещо, в което отново да вложи цялото си сърце.
29
Реджи чу клаксона и погледна часовника си. Закъсняваше. Тя надникна през прозореца. Шоу седеше на своя скутер „Веспа“ близо до входната й врата. Беше облечен с бежов спортен панталон и бяла памучна риза, пусната над кръста. Носеше мокасини без чорапи. Тя почука по стъклото, за да привлече вниманието му, и вдигна два пръста.
Реджи бързо приключи с обличането и си сложи обиците. След това оправи косата си пред огледалото, макар че нямаше особен смисъл, след като предстоеше да се вози на скутер. Накрая приглади роклята си. Нарочно беше избрала тясна рокля. Не искаше полата й да се вдигне над главата, докато се носят по селските пътища на Южна Франция.
Сложи си червило и забърза надолу по стълбите. Заключи входната врата и помаха на Шоу.
— Изглеждаш страхотно — отбеляза той.
— Това беше целта — засмя се тя. — Ти също изглеждаш добре по един небрежен начин. Изобщо не приличаш на лобист. Впечатлена съм.
— Добре, защото това пък беше моята цел.
Тя се качи зад него и си сложи каската, която той й подаде.
— Хубав скутер — отбеляза тя, като погали светлосиния метал на корпуса.
— Най-добрият начин за придвижване тук. Дръж се.
Тя го хвана през кръста и се притисна към гърба му. Когато усети ръцете й върху тялото си, по гръбнака на Шоу сякаш протече ток. Усещането беше толкова силно, че той дори трепна.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Нищо ми няма. Просто гърбът ме боли от гребането.
Той натисна газта и двамата потеглиха с около двайсет километра в час. Когато стигнаха до основното шосе, той увеличи скоростта двойно.
— Къде отиваме? — подвикна той през рамо.
— Аз ще те побутвам, когато трябва да завиеш.
Той кимна, за да покаже, че е разбрал.
Петнайсет минути по-късно вече се изкачваха по един стръмен хълм, а 125-кубиковият двигател на веспата виеше в знак на протест. Шоу намери място за паркиране, после двамата свалиха каските си и той ги закрепи за мотопеда. Продължиха пеш до ресторанта, който беше само на половин пресечка, и седнаха на терасата с изглед към долината.