— Добър избор — каза Шоу, докато гледаха пейзажа.
— Храната също е прекрасна — каза тя.
След като поръчаха, и двамата по навик отделиха няколко секунди, за да огледат масите наоколо. После отново насочиха вниманието си един към друг.
— Значи си разведен, с две деца? Къде са те сега, при майка си?
— В момента да, но ги гледаме и двамата.
Шоу отчупи от хляба, потопи го в пресния зехтин и отпи от виното си.
— А ти? Знам само, че си богата.
Тя сбърчи нос.
— Горе-долу това е всичко. Занимавам се с няколко благотворителни кампании. Но най-вече пътувам — предполагам, че търся нещо. Просто не съм сигурна какво точно е то.
Тя също отпи от виното си и прибра косата си зад ухото. Не гледаше към Шоу — очите й бяха насочени някъде зад гърба му. По някаква причина Реджи се затрудняваше да играе ролята си пред него.
— Струва ми се, че мислиш прекалено много — каза той. — Отпусни се. Нали си на почивка.
Тя прокара пръста си по ръба на винената чаша.
— Как смяташ, какви са тези хора, които са взели под наем вилата до моята?
Той сви рамене, но отговори:
— Всъщност имам една идея.
Заинтригувана, тя се наведе към него. Шоу се усмихна.
— Не очаквай чак толкова много. Проверих в агенцията за недвижими имоти в градчето, но те не отговарят за тези вили и не знаят нищо.
Нямаше никакво намерение да си признае, че всъщност е говорил точно с агентката, която уреждаше отдаването им под наем, нито пък че е наясно, че и тя е направила същото.
— Добре — каза Реджи. — И какво?
— Мисля, че може да е някакъв политик. Нали се сещаш? Те пътуват с антураж. Изпращат охраната си предварително и други такива. Когато бях във Вашингтон, постоянно виждах такива неща.
Реджи се облегна назад, като се опитваше да не показва разочарованието си.
— А може и да е някой много богат, доста по-богат от мен.
— Да, като Бил Гейтс или Уорън Бъфет.
— Или мафиот. Нали каза, че един от мъжете изглеждал опасен.
— Е, сигурно дори Бил Гейтс не наема охранители, които приличат на програмисти. Човек трябва да изглежда опасен, за да върши тази работа.
— Сигурно си прав.
— Ще трябва просто да почакаме и да видим кой ще се появи във вилата.
Донесоха им храната и разговорът продължи в други посоки. Два часа по-късно подкараха обратно към Горд в гаснещата светлина на деня. Когато Шоу зави по пресечката към вилата на Реджи, на пътя им се изправи мъж в черен костюм и бяла тениска, за да им попречи да минат. Наложи се Шоу да натисне спирачката толкова рязко, че Реджи се блъсна в него и едва не падна от скутера.
Шоу вдигна визьора на каската си и огледа мъжа. Не беше много по-висок от Джейни, но дори под костюма се виждаше, че е жилав, без нито грам тлъстини. Косата му беше къдрава, брадичката — остра, съсредоточеният му поглед не пропускаше нищо, а ръцете му изглеждаха силни и сръчни. Шоу заключи, че мъжът е десничар, защото сакото му беше ушито по-широко от лявата страна, за да скрива кобура под мишницата.
— Къде сте тръгнали? — попита вежливо Паскал.
— Изпращам дамата — отговори Шоу. — И като се има предвид, че улицата не е частна, не знам защо изобщо го обсъждаме.
С периферното си зрение Шоу забеляза, че Реджи притеснено се размърда. Усети как един от ноктите й се забива отстрани в тялото му.
Паскал се обърна и загледа двете вили.
— Вие ли сте наели тази вила? — попита той и посочи дясната сграда.
— Да — отговори Реджи, без да вдига визьора на каската си.
Мъжът я изгледа вторачено от глава до пети — от каската до дългите й голи крака.
— Значи вие сте Джейн Колинс?
Сега вече Реджи рязко вдигна визьора си.
— Откъде знаете?
— Брокерката от агенцията за недвижими имоти беше много услужлива.
— Това е нарушение на личната неприкосновеност.
— Не — възрази спокойно Паскал. — Просто е част от работата ми.
— Каква е тази работа? — обади се Шоу.
— Да кажем, че се занимавам с управление на сигурността.
— Можем ли вече да тръгваме? — попита Реджи.
— Разбира се. Просто ще дойда с вас, за да се уверя, че всичко е наред.