— Мисля, че дамата няма нужда от помощ — каза Шоу.
— Недей, няма проблеми — обади се бързо тя.
Веспата на Шоу изпърпори нагоре до вилата, като осветяваше пътя с единствения си фар, а мъжът ги последва. Сега видяха, че там е паркиран не само микробусът ситроен, но и два големи джипа, които някак си бяха успели да се изкачат по тесните улици от центъра на Горд, без да изпочупят страничните си огледала. Освен това всички лампи във вилата светеха. Шоу забеляза сенки, които преминаваха зад един от прозорците.
Двамата слязоха от веспата и Реджи отвори вратата. Чу се бибипкането на алармата.
Паскал, който беше спрял близо до скутера, кимна одобрително.
— Радвам се, че използвате алармата, госпожице. Допълнителната безопасност никога не е излишна.
— Искаш ли да вляза, Джейни? — попита Шоу, докато Паскал стоеше и ги гледаше.
Реджи се поколеба, но накрая каза:
— Не, няма проблеми. Уморена съм. Благодаря за вечерята.
Тя затвори вратата, а Шоу отново яхна скутера.
— Готина мацка — отбеляза Паскал.
Шоу познаваше мъже от специалните части навсякъде по света, които изглеждаха точно като този човек. Те винаги печелеха срещу високите атлети с мускули, изградени във фитнеса. В тази професия най-важното не беше силата или дори бързината, а издръжливостта. В техния свят костенурката винаги имаше предимство пред заека. Тези мъже можеха да се бият не по-зле от най-добрите, да откъсват крилцата на пчела с изстрел от четиристотин метра, да променят плановете в движение, да разчитат сложни карти на бегом, да се прикриват съвършено, когато се налага, и да смачкат противника като валяк, когато прикритието им бъдеше разкрито. Но в крайна сметка всичко опираше до способността да оцелееш. Изхождайки от тази логика, Шоу никога не беше наблягал на вдигането на тежести, а вместо това беше изтърквал подметките на маратонките си от тичане нагоре по стръмното и обратно надолу. Този тип издръжливост, точният мерник и здравите нерви определяха кой ще се прибере жив и здрав и кой ще прекара остатъка от вечността в ковчег.
Той се отърси от тези мисли, когато Паскал пристъпи към него.
— Имате ли нужда от нещо друго? — попита той. — Ако не, ще ви помоля да си тръгвате, за да мога да проверя района.
Мъжът всъщност действаше много професионално — без да отправя открита заплаха. Наистина беше добър. Но човек като Уолър можеше да си позволи най-доброто. Шоу се върна обратно в хотела си и се обади на Франк.
— Добре — каза Франк, след като Шоу завърши доклада си. — Играта започва. Дръж ме в течение.
Шоу се преоблече, изчака още три часа и отново излезе, този път пеша, като преди това взе от сейфа на хотела уреда си за нощно виждане, който приличаше на обикновен фотоапарат. После се плъзна по тъмните улици на Горд. При обичайни обстоятелства щеше да се радва, че целта е пристигнала по разписание. Макар че наемът на вилата беше платен, а частната обиколка на Ле Бо — фиксирана за определен ден и час, плановете винаги можеха да се променят и нямаше гаранция, че Уолър наистина ще се появи в Прованс. Шоу обаче не се радваше. Целта беше тук, но тук беше и Джейни Колинс. А Шоу подозираше, че това няма да доведе до нищо добро.
30
Реджи застана пред огледалото в банята, за да свали грима си с влажна кърпичка. Беше с дълга зелена тениска и бели бикини, а косата й беше пусната до раменете. Тя загаси лампата и пристъпи до прозореца, който гледаше към улицата. Микробусът и един от джиповете все още бяха там. Вторият джип беше потеглил преди около двайсет минути; Реджи беше чула шума от двигателя, но не беше успяла да стигне до прозореца навреме, за да види кой е в колата.
Беше изпратила текстово съобщение на професора и на Уит, за да им съобщи, че хората на Кукин са пристигнали. Съобщението беше изпратено по сигурна линия, но въпреки това беше написано така, че да изглежда невинно в очите на всеки, който го прехване. Текстът гласеше: „Скъпа Каръл, гледката тук е още по-красива, отколкото си представях. Утре ще стана рано, за да видя изгрева.“
Тя влезе в спалнята си и открехна прозореца, който се отваряте навън като врата. От тук се виждаше част от задния двор на съседната вила. Реджи се стресна, когато видя силуета на мъж, който седеше на стол край басейна и пушеше пура. Светлините зад вилата не бяха включени, но луната светеше достатъчно ярко.
Това е той. Фьодор Кукин.
Ако Реджи имаше пистолет подръка, можеше да сложи край на живота му веднага, на място. Но те не действаха по този начин.