Той протегна ръка към нея.
— Явно сме съседи. Евън Уолър.
Украинският му акцент беше изчезнал.
Тя стисна ръката му и усети как дългите му пръсти обхващат нейната.
— Джейн Колинс.
Мъжът стоеше толкова близо до нея, че я караше да се чувства неудобно. Беше с десет сантиметра по-нисък от Шоу, но въпреки това се извисяваше над нея.
— Разбрах, че снощи сте имали известно неразбирателство с един от хората ми. Вината е изцяло моя. Можете да бъдете спокойна, няма да се повтори. Бих искал да ви се реванширам. Какво ще кажете да вечеряме заедно тази вечер? В моята вила или в очарователното селце на върха на скалите?
Едрото му тяло сякаш я притискаше, докато тя обмисляше предложението му. За миг надникна над рамото му и забеляза двама от неговите хора, които не откъсваха поглед от тях. На устата на единия беше залепнала тънка усмивка. Реджи си помисли, че вероятно е същият, който я беше видял гола до басейна. Мъжката похот беше също толкова лесна за разчитане, колкото детските буквари. Другият беше по-дребният мъж, когото беше срещнала предишната вечер. По някаква причина той и се струваше още по-отблъскващ от едрия си колега.
— Много мило от ваша страна, но…
Той се усмихна обезоръжаващо и каза свойски:
— Не, не, помисли си, преди да ми откажеш, Джейн. Дори не те оставих да заключиш вратата и ти се нахвърлих. Извинявай. Ще очаквам да ми отговориш по-късно през деня.
Той погледна към плетената й кошница.
— На пазар ли отиваш?
Тя кимна.
— Два пъти в седмицата правят чудесен пазар в центъра на градчето. Продават всичко — от дрехи до зеленчуци.
— Значи трябва и аз да го проуча. Имаш ли нещо против да дойда с теб? Денят е чудесен и искам да се поразходя.
— Сега ли пристигат?
Той я хвана под лакътя, така че тя беше принудена да закрачи до него. Жестът беше внимателен и сякаш естествен, но Реджи нямаше друг избор да му се противопостави, освен ако не изтръгне насила ръката си от хватката му.
— Да, беше дълъг полет. Сега живея в Канада, където съм роден. Преди това бях в Хонконг. Полетът до там е още по-дълъг. Била ли си в Хонконг?
Реджи поклати глава.
— Този град притежава енергия повече от всеки друг. — Той се усмихна и добави: — А и там можеш да се сдобиеш с всичко, което поискаш. Но ти си американка, нали така? Значи си свикнала да получаваш каквото искаш.
— Защо реши, че съм американка? — попита тя с престорена подозрителност.
— Просто направих предположение на базата на акцента и външния ти вид. Греша ли?
— Не, наистина съм американка.
— Значи сме съседи и от тази гледна точка. Живеем в съседни държави. Мисля, че съдбата има пръст в това.
— Когато се прибрах снощи, хората ти вече знаеха името ми.
Кукин небрежно махна със свободната си ръка.
— Стандартна процедура за безопасност. Аз съм много богат човек, нали разбираш. Живея твърде скучно и не знам да имам врагове. Но от компанията, която управлявам, настояват за тези предпазни мерки. — Той се засмя и каза: — Все пак съм канадец, а ние сме миролюбив, работлив народ. — После я потупа по ръката и добави: — Гарантирам, че повече няма да нарушаваме личното ти пространство.
Наистина ли? А това включва ли да не ме шпионирате, докато плувам?
Тя не използваше предимството на уреда за нощно виждане на Шоу, но с периферното си зрение беше забелязала предишната вечер как този мъж я наблюдаваше над стената. А и Доминик го беше потвърдил по слушалката в ухото й. След като бяха получили от Шоу информацията за любопитния охранител, бяха организирали наблюдателен пост само на половин километър от мястото на Шоу на върха на скалите. Въпреки това никой от двамата не подозираше за присъствието на другия.
— Наистина ли гарантират? — попита Реджи. — Човекът от охраната ти ми се стори много настоятелен.
Кукин грейна, докато я галеше по ръката.
— Наистина. Той работи за мен. А аз виждам, че ти си чудесна млада жена, с която се чувствам в пълна безопасност.
Нямам търпение да ти докажа, че грешиш, Фьодор.
— Освен това разбрах, че снощи си била с някакъв мъж. Моля те, кажи ми, че сте само познати, така че да не губя надежда да те виждам понякога, докато съм тук.