— Запознахме се съвсем наскоро.
— Великолепно. Значи нямаш съпруг или сериозен приятел?
— Не — отговори тя и вдигна очи към него, като се преструваше на объркана от въпроса.
Кукин, изглежда, разтълкува погледа й точно така, както тя искаше.
— Не, не. Аз съм ерген, но бих могъл да имам деца на твоята възраст, мила. Това е само прищявка на един стар човек, който иска да се порадва на невинната компания на красива млада жена, нищо повече.
— Не изглеждаш толкова стар — отбеляза игриво тя.
— Току-що ме направи още по-щастлив.
— Значи си сигурен, че не искаш нищо повече?
— Играеш ли си с мен?
— Може би мъничко.
— Добре, това е хубаво начало. Идвала ли си преди в Прованс?
— Само веднъж.
— Аз често идвам тук. Ако ми разрешиш, ще ти покажа някои от красивите места наоколо. Пале де Пап, или Двореца на папите в Авиньон, най-добре запазения римски акведукт в Пон дю Гар, пещерите с изложбената галерия в Ле Бо дьо Прованс, прелестите на Русийон и лозята на север. Всъщност знам едно кафене в Жигондас, до си заслужава да се отиде дори само заради сладкишите.
— Боже мой, Уолър — възкликна тя. — Изобщо не си губиш времето!
— Защо да живееш, ако искаш да губиш време? За мен животът е безценен. Аз непрекъснато съм в движение, защото знам, че един ден всичко ще свърши. Няма значение дали имаш пари, чудесни къщи или каквото и да е друго — не можеш да ги занесеш на оня свят. Освен това ме наричай Евън, моля те.
— Добре, Евън. Нека да започнем с пазара и да видим какво ще стане по-нататък, съгласен ли си?
— Звучи ми съвършено логично — каза той и стисна ръката й по начин, който показваше, че предишното му обещание за „нищо повече“ беше лъжа. — Отиваме на пазар.
Реджи вече разбираше какво е имал предвид професорът, когато говореше за обаянието на този мъж. Ако не знаеше нищо за миналото му, щеше да й се стори интересен, дори очарователен. Но тя знаеше всичко за миналото му, така че можеше да се справи с чара му. А оттам до задачата да сложи край на живота му имаше само една малка крачка.
32
Шоу си пробиваше път през тълпата, която вече изпълваше пазара. Имаше стотици продавачи — някои разполагаха само с паянтови маси, на които бяха изложени обикновени кошници, извадени от старите им миниатюрни коли, а други имаха професионални щандове с красиви стоки. Шоу убиваше време и беше тук от цял час, през който изпи две чаши кафе и изяде един кроасан с бадемов пълнеж. Вече се канеше да поеме по дългата тясна улица, където се събираха по-късно пристигналите продавачи, когато изведнъж ги видя да се приближават.
Той инстинктивно се скри зад една сергия с памучни рокли и дамски шапки. После приклекна, все едно разглеждаше чифт кожени ботуши на един по-нисък рафт, но очите му, скрити зад тъмните очила, бяха приковани в двама души.
Джейни Колинс и Евън Уолър вървяха, хванати под ръка, по улицата от лявата му страна. Тя носеше кошница и Шоу видя, че вече си е купила някои неща. На две крачки зад тях се движеха охранителите. Единият беше дребният мъж от предишната вечер, а другият беше висок близо два метра и тежеше около сто и трийсет килограма. Шоу бързо огледа околните улици, входовете на къщите и дори покривите, за да провери дали няма и допълнителна охрана.
Какво прави тя с него, по дяволите? Този тип явно не си е губил времето.
Шоу тръгна след тях, но се държеше на дистанция и се прикриваше зад минувачите и изложените стоки всеки път когато някой от двамата се обръщаше. Това беше един от редките случаи, в които високият му ръст беше недостатък. Скрит до един щанд, на който продаваха тениски с щампи, Шоу използва възможността да огледа Евън Уолър. Впечатли го както добрата му физическа форма, така и самоувереното му държане. Очевидно забавляваше младата дама с поредица от анекдоти и по някаква необяснима причина стомахът на Шоу се свиваше всеки път когато я видеше да се смее на думите му.
Веднъж му се стори, че Уолър поглежда в неговата посока, докато беше застанал на открито пред щанд за кожени якета, но после той отмести поглед и насочи спътничката си в друга посока. Шоу видя как й купи една ръчно изработена огърлица и я сложи на шията й, като леко докосваше кожата й с върховете на пръстите си. Двайсет минути по-късно, когато кошницата й вече беше пълна, двамата — следвани от мълчаливите си пазачи — бавно се върнаха обратно до съседните си вили и оставиха Шоу да проведе един бърз анализ, който не доведе до нищо полезно.