— Ти ни обеща достатъчно материал, за да направим ядрена бомба, която да се събере в куфар — каза Абдул.
Уолър разочаровано поклати глава.
— Знаеш ли, ако наистина искаш да влезеш в играта с ядрения тероризъм, ще трябва да отделиш повече време на науката. Ядрените бомби в куфар не съществуват, освен в холивудските филми и в главите на параноичните политици. Бомбата ще се събере по-скоро в джип. Сигурно може да се направи и по-малка, но противно на логиката, колкото е по-малко устройството, толкова по-скъпо излиза поддръжката му. Освен това ще ти трябва много силен мъж, който да носи този куфар, защото ще тежи няколкостотин килограма, а и бойната глава няма да издържи дълго. Не — това, което ви обещах, беше достатъчно количество високообогатен уран, пречистен в газова центрофуга от второ поколение, с който може да се изработи бойната глава на ядрено експлозивно устройство. Материалът представлява уранови шисти, които съдържат повече от осемдесет и пет процента изотоп 235 U. Това означава уран, предназначен специално за оръжия. Мога да ви предложа и уран на по-ниска цена, който също става за оръжия, но съдържа само двайсет процента 235 U. Експлозията няма да бъде толкова силна, но пак ще бъде сериозен удар с последващо радиационно замърсяване.
Уолър се изправи и закрачи из стаята, без да изпуска мюсюлманина от поглед.
— Освен това мога да ви предложа и техническа помощ. Например да ви помогна да обвиете бойния заряд на оръжието в неутронен рефлектор, за да намалите значително критичната маса, защото това е добре, когато искате възможно най-голяма експлозивна мощ. Това е доста тънка работа. Ако сложите съвсем малко повече изотоп 235 U, отколкото трябва, верижната реакция няма да се получи и материалът ще остане инертен. И тогава няма да има взрив.
Абдул Маджид за пръв път изглеждаше впечатлен.
— Явно познаваш тази материя.
— Да, познавам тази материя — повтори подигравателно Уолър. — Когато живеех в Украйна, цялата държава беше едно гигантско ядрено оръжие, готово за употреба. Работил съм в ядрени съоръжения и съм измъчвал учени, за които съм подозирал, че продават родината си на американците и техните съюзници. Това бяха безценни уроци за мен във всяко едно отношение.
— Значи сме сгрешили в преценката за теб. Сделката ни може да се осъществи.
Уолър го погледна развеселено.
— О, така ли смяташ? След като се опитахте да ме убиете?
— Защо не? Нали не си мъртъв? Сега всичко е ясно. Ще изкараш много пари.
— Е, парите не са най-важното, нали така? Освен това не всичко ми е ясно. Знам например, че не ти, а хора, далеч по-важни от теб, са взели решението да бъда убит. Искам да ми кажеш техните имена.
Абдул Маджид мрачно се усмихна.
— Никога няма да ги научиш.
— Измъчвали ли са те някога, Абдул? Прости ми, че не използвам абсурдния модерен израз „разпит със специални средства“. Предпочитам да наричам нещата с истинските им имена.
Афганистанецът изглеждаше отегчен.
— Лишаване от сън, давене във вода, електрошокове, оглушителна музика — изброи той.
— Не, ти не ме разбра. Попитах дали са те измъчвали, а не дали са си играли с теб на мъчения.
Уолър прекоси стаята, отвори металното куфарче и извади няколко инструмента.
— Твърди се, че германците умеели да измъчват хората, и те наистина бяха добри в това. В днешно време израелците се радват на репутацията на най-добри водещи на разпити, но те пък твърдят, че изобщо не използват мъчения, а само психологически техники. Колкото до мен, аз винаги съм смятал, че съветските специалисти бяха на съвсем друго ниво. Ние имахме най-добрите снайперисти и най-добрите водещи на разпити. Освен това съм старомоден. Не ми се занимава с най-новите високотехнологични средства. Разчитам на проверени методи за получаване на това, което искам, които се базират на един-единствен факт.
— Какъв факт? — попита глухо мюсюлманинът.
Уолър се обърна към него:
— Фактът, че хората са мекушави. Ти мекушав ли си, Абдул? Мисля, че тази вечер ще разберем.