— Нека аз да дойда да те взема.
Шоу я погледна с любопитство.
— Просто си мисля, че така ще е по-лесно — обясни тя. — От хотела ще излезем направо на главното шосе.
— А и по този начин Уолър няма да разбере, нали?
— Точно така.
— Аз мога да се грижа за себе си — каза той.
— Не се съмнявам, Бил — отговори тя. — Аз също.
37
Уолър сложи отстрани на врата на Абдул Маджид лепенка, свързана с дълъг тънък кабел. После свърза кабела с малък монитор на батерии и го включи.
— Какво е това? — попита нервно Абдул.
— Не се тревожи. Само ти измерва пулса. Тук не разполагам с достатъчно силно електричество, за да изтръгна истината от теб с него, приятелю. Но има и други начини.
Уолър залепи превръзка на ръката на мъжа и свърза проводника от нея със същото устройство, с което щеше да отчита пулса му.
— А това, разбира се, ще измерва кръвното ти налягане.
— Защо го правиш?
— За да мога да спирам болката, преди да те убия, разбира се.
Абдул Маджид се стегна и тихо започна да нарежда нещо.
— Значи твоят бог е велик, така ли, Абдул? — преведе си Уолър. — Сега ще видим колко е велик в твоя случай.
Абдул Маджид не отговори, а продължи да се моли. Уолър провери жизнените му показатели на екрана на устройството.
— Пулсът ти вече е деветдесет и осем в минута и кръвното ти налягане е високо, а аз дори не съм започнал. Трябва да дишаш по-бавно. Успокой нервите си, приятелю.
— Няма да ме пречупиш! — каза яростно пленникът.
Уолър извади скоч от куфара си и няколко пъти залепи с него челото, брадичката и раменете на мъжа към масата. Така Абдул Маджид не беше в състояние да помръдне главата или горната част на тялото си дори на сантиметър разстояние от дървената й повърхност.
— Знаеш ли защо правя това? — попита го Уолър. — За да ти попреча да изпаднеш в безсъзнание, когато болката стане твърде силна. Виждал съм мъже, които чупят собствените си черепи, за да я избегнат. Веднъж допуснах тази грешка, но няма да я повторя. Мъченията са безсмислени, ако пленникът не усеща болката.
Уолър извади още няколко неща от куфара, прибра едното в джоба си и се върна до масата.
— Казват, че агонията от преминаването на един-единствен камък през бъбреците е дори по-голяма от болката при раждане. Имал съм камъни в бъбреците. Болката наистина е ужасна.
Той си сложи латексови ръкавици, сведе поглед към слабините на Абдул и вдигна в ръка тънка стъклена тръбичка, дълга двайсет сантиметра.
— Това ще изпълни ролята на камък в бъбреците. Поеми си дълбоко въздух и се отпусни.
Вместо това дишането на мъжа се ускори, а бузите му се издуха, все едно стягаше цялото си тяло, преди върху него да се стовари смъртоносният удар.
— Няма да ме пречупиш! — изкрещя той няколко пъти поред.
Уолър методично наби стъклената тръбичка в пениса му, като използва гумено чукче, за да я вкара-докрай. Абдул пищеше от болка с всеки милиметър, с който тя влизаше все по-навътре.
— Всъщност това не е кой знае колко по-различно от катетър — каза Уолър. — Сега обаче започва болезнената част.
Той извади клещите от джоба си и го погледна.
— Просто Трябва да ми кажеш имената им.
— Върви по дяволите! — изкрещя Абдул.
— Естествено, колко оригинално от твоя страна.
Уолър нагласи клещите, протегна ръка и ги стисна, като натроши стъклената тръбичка в тялото на мъжа.
Този път писъкът беше много по-силен. Хората на Уолър, които чакаха отвън до вратата, се спогледаха и притеснено се отдръпнаха по-далеч от шума. Единствено Паскал остана на поста си, бдителен както винаги.
— Кървиш на едно място, което няма да ти хареса, Абдул — съобщи Уолър, като се наведе да разгледа резултата от работата си.
Отговорът беше поредица от крясъци на родния език на мъжа.
— Да, да, майка ми и баща ми вече са съвсем мъртви, благодаря ти — отговори му Уолър.
По изопнатото лице на Абдул потекоха сълзи, а мускулите на челюстите му се издуха и започнаха да потреперват. Парализираният му врат беше изпънат в агония, така че се виждаха всяка вена и артерия. Болката беше толкова силна, че ако Уолър не го беше залепил така здраво за масата, наистина щеше да разбие черепа си в дървото.
Уолър продължи спокойно: