— Научих пущу и малко дари по време на катастрофалното нахлуване на съветската армия в твоята страна. — Той погледна монитора. — Пулсът ти е сто трийсет и девет в минута. Всъщност, когато тичам, и аз мога да вдигна пулса си над сто и четирийсет, а съм на шейсет и три години. Ти си млад човек, така че това е нищо. Кръвното ти обаче е доста високо. Това е малко опасно. Е, ще видим.
Той стисна клещите на друго място и тазът на мъжа подскочи, доколкото му позволяваха въжетата, докато ревеше от болка.
— Пулс сто петдесет и седем. Добре, мисля, че вече внимаваш. Говорехме за имената.
Абдул задъхано произнесе:
— Ако ти ги кажа, просто ще ме убиеш.
— Това е прогрес. Хубаво. Вече сме по-близо до преговорите. Какво искаш да направя, ако ми ги кажеш? Не мога да те пусна. Ако те пусна, току-виж отидеш при тих и предупредиш хората, които ме предадоха. А това не е приемлив вариант.
— Значи ще умра?
— Не съм го казал.
Уолър отново премести клещите и ги стисна, като смачка една особено чувствителна част от анатомията на мюсюлманина.
Писъците на Абдул отново изпълниха всеки ъгъл на малкото помещение. Крещеше как ще убие Уолър, ще го обезглави, ще го изкорми, ще се върне от смъртта и ще го преследва като призрак, ще изколи всички хора, които някога е обичал.
— Разбирам гнева ти, приятелю, но така няма да стигнем доникъде. Доста силно кървиш, Абдул, но няма да умреш от загуба на кръв, така че е излишно да се тревожим.
Уолър се върна при куфарчето си и извади малък скалпел. После го вдигна, така че мюсюлманинът да го види.
— Хирургически нож; много деликатен и ефективен. Мога да направя два малки разреза тук и тук… — Той посочи с острието към две точки на врата на Абдул. — И за няколко минути ще умреш от загуба на кръв. Но аз не искам това, така че ще направя нещо друго.
Миг по-късно дясното око на Абдул беше разрязано. Мюсюлманинът се загърчи в агония, а писъците му отекнаха от стените.
Уолър погледна монитора.
— Пулс сто деветдесет и пет. Няма да издържиш дълго така. А и кръвното ти налягане — да, то също ме притеснява. Ако не се успокоиш, със сигурност ще получиш удар. Наистина се тревожа за здравето ти.
Той се приведе към хлипащия и наполовина ослепен човек.
— Искаш ли сега да използвам лишаване от сън, или да ти пусна силна музика? — предложи той и се наведе още по-близо. — Какво казваш? Умоляваш ме? За какво ме молиш, приятелю? Да те убия? Не, не. Аз не съм жесток човек. Аз съм честен човек. Аз не убивам. Аз работя на парче.
Скалпелът нанесе нов удар и част от лявото ухо на пленника падна на мръсния под.
Уолър провери данните на монитора.
— Пулсът ти е над двеста удара в минута, а и кръвното ти налягане никак не е добре. Казвам ти да се успокоиш, но ти не слушаш. Прекалено си упорит. Ще те оставя да си починеш малко. А после ще започне истинският разпит. Ако си мислеше, че това е болка, Абдул, смятам, че ще останеш разочарован. Това беше само подготовката.
Уолър извади от куфарчето си един инструмент, който приличаше на голямо ренде за сирене, но острите му ръбове бяха по-дълги, изглеждаха смъртоносни и бяха монтирани по такъв начин, че да могат да се завъртат под различен ъгъл.
— Знам, че виждаш това, което държа, но може би не разбираш какво е. Затова ще те попитам нещо. Кой е най-големият орган на човешкото тяло? — Уолър се престори, че чака отговор. — Не знаеш ли? Ще ти кажа, Това е кожата. Да, кожата е най-големият орган на човешкото тяло. Много хора не го осъзнават. Но един възрастен човек има почти два квадратни метра кожа, която тежи до четири килограма. Да, четири килограма. С инструмента, който държа, мога да одера цялата кожа от тялото ти за по-малко от един час. Това не е празна хвалба. Правил съм го и друг път. Нужни са стабилна ръка и ефикасна техника.
Най-сетне, като хлипаше и стенеше от болка, Абдул успя да прошепне:
— Ще ти кажа това, каквото искаш.
Уолър се усмихна.
— Каква ирония. Защото първо аз ще ти кажа нещо. Всъщност вече знам кой е заповядал да ме убият. И те вече са мъртви. Оставих те за последно.
— Тогава защо ми причини това? — изкрещя пленникът.
— Защото имах възможност да го направя. Освен това е добре да се упражнявам. В противен случай ще загубя уменията си. Ти ми каза, че няма да те пречупя. Но аз успях.
Тонът на Уолър стана по-остър.
— Ако някой те удари, приятелю, ти също трябва да го удариш, иначе ще те помислят за слаб. А аз сигурно имам недостатъци, но в никакъв случай не съм слаб.