— Добре, партньора. С Бил утре ще ходим да разгледаме изложбата на Гоя в Ле Бо.
— Смяташ ли, че постъпваш умно?
— Защо не?
— Защото можеше да посветиш същото време да влезеш още по-дълбоко под кожата на Кукин.
Така е, помисли си Реджи. Но въпреки това й се ходеше в Ле Бо. Или може би просто й се ходеше някъде с Бил.
Уит сякаш прочете мислите й.
— Нали ти все повтаряш, че трябва да се съсредоточим, Редж? — каза разгорещено той. — Тогава защо не се фокусираш самата ти, по дяволите?
Тя го изгледа ядосано.
— По-добре гледай себе си и Дом. Все пак ти си човекът, който не е изпълнил нарежданията при последната мисия, която си ръководил.
— Как? Като застрелях един нацист в топките и нарисувах хитлеристки кръст на челото му? Вече ти обясних, че съм творец.
— Не, просто направи работата ни още по-трудна.
— О, вече приемаш теорията на професора, че трябва да работим тайно, така че копелетата да не се окопаят още по-дълбоко?
— Не смятам, че е просто теория.
— Така ли, скъпа? А не смяташ ли, че негодниците, които преследваме, вече са се погрижили никога да не ги открием? Не мислиш ли, че са наясно, че рано или късно някой ще се наеме да ги издири? Значи професорът иска да не оставяме следи? Аз пък казвам, че трябва да вдигаме шум до небето. Искам тези копелета да знаят, че идваме. Искам да лежат будни по цяла нощ и да си представят каква ужасна смърт ги очаква. Искам да се напикават от страх, точно както са го правили жертвите им, които са убили като животни. За мен това е част от удоволствието, разбираш ли?
— Не го правим за удоволствие, Уит — възрази тя.
Изражението й говореше друго: от неговите думи я беше заболяло, защото бяха достигнали до някаква част от съзнанието й, до която не си беше позволявала да се докосва.
— Е, значи може би това е основната разлика между нас.
Двамата се вторачиха един в друг в полумрака, докато Реджи не наруши мълчанието.
— Разполагаме ли вече с отровата? — попита тя.
— Достатъчно за десет като Фьодор Кукин. — Той се огледа. — Според мен тук трябва да стане. Връзваш го за онази плоча. Прочиташ му биографията и после го инжектираш. Измисли ли вече как искаш да му припомниш ужасните му дела? Това според мен е последният въпрос, който трябва да се реши.
— Ще стигна и дотам. А след това?
— Да, нали не трябва да оставяме следи — въздъхна Уит и светна с фенерчето си към един саркофаг до стената. — Капакът на този е съвсем хлабав. Двамата с Дом трябваше здраво да поработим, но се справихме. На дъното няма нищо друго освен кокали, така че има много свободно място. Проверих в градчето — вече не използват катакомбите. Съмнявам се да го намерят, преди и от него да са останали само кокали. Това ще ти свърши ли работа?
— Да. Сигурна съм, че и на професора ще му хареса.
— Не ме интересува.
Тя го сграбчи за ръката.
— Виж, трябва да сме от един отбор. Залогът е твърде висок.
Той я хвана здраво за пръстите, за да се освободи.
— Може да споря с хората за разни неща, но когато стане време да се свърши работата, ще свърша проклетата работа. Това стига ли ти?
— Да.
— Междувременно ти пожелавам приятно прекарване в Ле Бо с гаджето ти.
Няколко секунди по-късно Реджи остана сама.
Тя изчака пет-шест минути, преди да тръгне обратно по тъмните улици. Дори след полунощ Горд изглеждаше красиво и безопасно място. Не видя никого, докато тихо крачеше към вилата си, но не се съмняваше, че я наблюдават. Все пак охраната на Кукин работеше денонощно.
Изобщо не й беше хрумвало, че някой ще я следи още от момента, в който излезе от църквата.
Този път това не беше Шоу.
39
В Англия беше с един час по-рано от Франция. Професор Малъри беше напълно облечен и седеше зад бюрото в малкия кабинет до спалнята си в Хароусфийлд. Беше се приготвил да работи цяла нощ по един нов проект, с който щяха да се заемат след ликвидирането на Фьодор Кукин. Той запали лулата си и към потъмнелия таван се надигнаха зловонни кълба дим. Навън започна да ръми, когато той най-сетне остави тетрадката, в която си водеше бележки.
На вратата се почука.
— Да?
— Аз съм, професоре — каза Лиза.
Той се изправи, когато тя отвори вратата. Беше облечена с дълга нощница, а върху нея носеше бежов вълнен халат. Косата й беше пусната до раменете. На краката си носеше чехли.