— Управляващите винаги са горе, а всички останали долу. Най-важното е разделението. Това е единственото, което предотвратява анархията… или демокрацията. Зависи дали говориш от гледната точка на управляващ или на управляван.
— Това всъщност беше доста философско изказване, Бил.
— Имам и такива моменти.
Двамата обядваха навън в едно бистро в Сен Реми. След това разгледаха Двореца на папите в Авиньон и докато се връщаха към колата, която бяха оставили в един съседен подземен гараж, се изля внезапен дъжд. Двамата се затичаха със смях по каменните плочи на двора пред гаража, мокри до кости, докато Шоу държеше якето си над главите им.
— Сигурно затова харесвам едри мъже — отбеляза Реджи, като погледна към голямото яке над главата си.
Когато се прибраха в Горд, косите и дрехите им бяха почти изсъхнали. Докато паркираха пред хотела на Шоу, мобилният телефон на Реджи избръмча за получено съобщение. Тя го извади от джоба си, погледна екрана и го прибра, без да каже нищо.
— Чакай да позная — каза Шоу. — Евън Уолър пита къде си била цял ден?
— Ревнуваш ли?
— Не, не съм ревнивец. Но не мога да кажа същото за него.
— Не ме карай да повтарям, че изобщо не го познаваш.
— Познавам много мъже като него. Вече не водихме ли този разговор?
— Да. Но ми е приятно да чувам, че се тревожиш за мен.
Шоу сложи ръка върху нейната.
— Говоря сериозно, Джейни. Внимавай с този човек. Просто имам някакво странно предчувствие за него.
— Ще внимавам. Искаш ли да вечеряме заедно по-късно?
— О, значи все още не съм ти омръзнал? — ухили се той.
— Все още не — отговори игриво тя.
— Добре. В града или някъде другаде?
— Не искаш ли аз да ти сготвя?
Шоу изглеждаше леко изненадан.
— Значи у вас? Естествено. Но само ако аз донеса виното.
— Дадено. Да кажем, към осем?
Двамата се разделиха, Шоу се качи в стаята си, отключи вратата и замръзна.
Мъжът, седнал зад бюрото, отвърна на погледа му.
41
След като остави Шоу, Реджи не се прибра. Вместо това тя продължи покрай вилата, излезе на главното шосе и напусна Горд. Двайсет минути по-късно, след като се увери, че не я следят, тя пристигна на местоназначението си.
Доминик я беше видял как се приближава и я чакаше на вратата.
Когато влезе в бунгалото и видя хаоса, който цареше вътре, Реджи отбеляза:
— Виждам, че Уит се е устроил по свой вкус. Къде е той между другото?
— Навън, работи по задачата. Каза ми да го чакам тук.
— Току-що получих съобщение от професора. Точно затова дойдох. Той ме пита дали има някакви проблеми. Има ли?
Доминик подръпна ръкавите на суичъра си.
— Разбрах, че с Уит сте си разменили остри думи.
Реджи седна на ръба на един стол.
— Защо, какво ти каза той?
— Дума по дума или предпочиташ редактирана версия?
— Какво каза той, Дом?
— Цитирам: „загубила си е ума по този тип и най-вероятно ще оплеска всичко, по дяволите“. Но не използва думата „оплеска“.
— И ти ли мислиш така?
— Днес беше с него, нали?
— Да, и довечера пак ще го видя.
— Редж…
Тя го прекъсна:
— И знаеш ли защо?
— Просветли ме — предложи саркастично той.
— Явно прекалено много общуваш с Уит. Този тон не ти отива, Дом.
— Може да не си съгласна с всичко, което прави, но той има добър оперативен рефлекс.
— Не, той има страхотен оперативен рефлекс. Аз също. И този път той просто греши.
— Защо да греша?
Двамата рязко се обърнаха към Уит, застанал на прага на малката кухня.
— Мислех, че си навън — каза Реджи.
Уит влезе в стаята и се отпусна на дивана до Доминик.
— Бях навън, а сега съм тук. Продължавай. Всичко това е много поучително.
— Между другото Бил беше разбрал, че някой е претърсвал стаята му.
— Наистина ли? Значи е по-добър, отколкото си мислех. Ще го имам предвид.
Уит продължаваше да я гледа вторачено.
— Имай го предвид. Поне за в бъдеще.
— Говорим за настоящето. И за твоите отношения с малкия Били.
— Добре. Сега ще ви обясня. Разполагам с ограничено време, за да вляза под кожата на Кукин. А цялата мисия зависи от това да отиде където аз искам в точно определен момент.