— Разбирам защо те харесвам. Имаш правилни приоритети.
Шоу извърна поглед, засрамен от незаслужения комплимент.
— Но така няма да бъда тук, за да те защитавам.
— Аз само се шегувах. Работата ти не е да ме защитаваш.
Когато отново погледна към нея, тя се беше обърнала към котлона. Шоу долови и нещо друго в лицето й. Дали не беше облекчение? Дали тя всъщност не се радваше, че той си тръгва?
На вечеря двамата си говориха за незначителни неща, а с кафето и десерта приключиха сравнително бързо.
— Надявам се всичко да бъде наред със сина ти — подхвърли тя, докато той й помагаше да разчисти масата.
— Надявам се всичко да бъде наред и с теб.
— Не се тревожи. Ще се оправя.
Шоу нямаше как да знае какво си мисли тя в този момент.
А така и всичко с теб ще бъде наред.
По-късно, вече на входната врата, Реджи каза:
— Е, май трябва да се сбогуваме.
— Пази се — отговори той и добави: — Едва ли можеш да си представяш колко ценя времето, което прекарахме заедно.
— О, аз всъщност имам доста богато въображение.
Той си помисли, че това ще е краят, но после тя го прегърна и той отвърна на прегръдката й. Стори му се, че го прегърна малко по-продължително и по-силно, отколкото се очакваше. Но след това осъзна, че може би и тя си мисли същото за него.
Реджи го целуна смущаващо близо до устните и Шоу усети как се устремява към нейните устни при следващия опит. След това двамата чуха прокашляне, вдигнаха глави и видяха един от хората на Уолър, който ги наблюдаваше.
Реджи заговори достатъчно силно, за да ги чуе мъжът:
— Още веднъж съжалявам, че се налага да заминеш утре, Бил. Пожелавам ти лек полет до Америка.
После тя затвори вратата. Шоу се вторачи в месинговата лъвска глава на мандалото. Защо бяха тези последни думи, по дяволите? Той се огледа и забеляза тържествуващата усмивка на охранителя. Не се съмняваше, че новината за скорошното му заминаване бързо ще бъде докладвана на шефа.
— Приятна вечер — подхвърли мъжът.
Шоу закрачи обратно по тъмната пътека към Горд. Мина напряко, като вземаше стъпалата на стръмната пътека по две наведнъж. Самолетът излиташе от Авиньон в осем сутринта. Авиньон беше на около петдесет минути с кола от Горд, така че трябваше да тръгне много рано. А Джейни Колинс щеше да замине за Русийон с един мъж, който беше спечелил огромно състояние, като продаваше момичета за сексуални робини, и вече се целеше още по-нависоко — да снабдява фанатици с ядрено оръжие.
Можеше да не замине, но тогава щяха да го погнат хората на Франк и щеше да се наложи да бяга, което означаваше, че няма да може да помогне на Джейни. Не виждаше изход от тази дилема. От друга страна, както беше изтъкнал Франк, той не беше ангел-пазител. Беше дошъл тук, за да изпълни една мисия. Но тази мисия беше отменена, а сега го изпращаха на друго място. Вече беше обърнал гръб на Кейти Джеймс — жената, която беше рискувала живота си заради него. В такъв случай какво го подтикваше да остане и да защитава честта, а може би и живота на една жена, която почти не познаваше? Това беше нелогично, а той винаги досега беше действал рационално. Но все пак не можеше да потисне чувствата си.
И ето че в някакъв миг на прозрение всичко се подреди пред очите му. Съседната вила, пистолетът, ритникът в бъбреците и плуването в басейна, след като вече знаеше, че я наблюдават. И най-сетне играта с него срещу Уолър. Защото Шоу изведнъж осъзна, че тя правеше точно това. По някаква причина кроеше нещо срещу Уолър. И в същото време беше подсказала на неговия човек, че Шоу заминава. Единственото обяснение за това беше намерението й да предпази Шоу от Самия Уолър. Тя защитаваше него.
Шоу беше дотолкова погълнат от тези нови и тревожни мисли, че не успя да блокира внезапния удар в тила си. Краката му омекнаха и той се стовари на паважа, като нарани коленете и лактите си в твърдите каменни ръбове. Опита се да се изправи, но вторият удар го повали по очи. Усети как го връзват, вдигат го и го хвърлят в някакво тясно пространство.
А после пред очите му се спусна мрак.
45
Реджи се събуди рано — зората все още си пробиваше път в нощното небе. Тя отвори прозореца на спалнята си и погледна навън. По навик надникна и към съседната вила, но не забеляза никакво движение. Въпреки това не се съмняваше, че охранителите са на пост. Посещение в Русийон през деня и вечеря във вилата му по-късно — перспективата за това я плашеше, макар че в неизмерима степен щеше да й помогне да унищожи Кукин. Вече отброяваше минутите до мига, когато щяха да сложат край на живота му. Нямаше търпение това да се случи.