Той я въведе в трапезарията.
След вечеря имаше още напитки, а след това десертът беше сервиран навън, на двора до басейна. Райс остана още няколко минути, но после изведнъж си тръгна. Реджи не разбра дали го направи по даден знак от работодателя си. Уолър замислено се вторачи във водата.
— Ти също имаш басейн в твоята вила, нали?
Реджи кимна.
— Да, и плувам в него. Всъщност след тази вечеря сигурно трябва да навъртя няколко километра, за да изгоря калориите.
Той махна с ръка.
— Абсурд. Ти си във великолепна форма.
— По теб също няма много тлъстини.
— Правя каквото мога — отговори скромно той. — Американците ядат прекалено много боклуци, но ти очевидно си избегнала този капан.
— Това, че съм богата, ми дава определени предимства, с които повечето американци не разполагат. Мога да се храня както трябва и имам свободно време, за да тренирам.
— Тук всеки обикновен селянин може да отиде на пазара и да си купи най-пресните продукти за няколко евро. А разходката до пазара осигурява и физически упражнения — каза той, а после добави: — Но аз не искам да съдя никого.
Реджи усети как лицето й почервенява от тази забележка. За щастие Уолър точно в този момент не гледаше към нея. Да, но вече си осъдил стотици хиляди хора на смърт.
Тя се изправи.
— Благодаря ти за чудесния ден.
— Няма да си тръгнеш — отговори той.
Тя трепна, защото не стана ясно дали това не беше заповед.
— Беше дълъг ден — отговори тя.
— Да, но все още е рано.
— За теб може би да.
— Много ми се иска да останеш.
— Сигурна съм, че скоро ще се видим пак. А и не всеки получава това, което иска.
Той също се изправи.
— Няма ли да размислиш? Искам да те опознал по-добре.
— Трябва да плувам.
— Можеш да плуваш и тук.
— Лека нощ, Евън. Не ме изпращай.
— Не са много хората, които се осмеляват да ми противоречат.
— Аз не ти противореча.
— Но…
Тя се изправи на пръсти и го целуна по бузата.
— За всичко има подходящ момент.
След като внимателно затвори вратата на своята вила зад гърба си, Реджи се изплю на пода, а после избърса устата си.
50
Професор Малъри седеше зад бюрото в кабинета си в Хароусфийлд, като се опитваше да запали лулата си, докато притискаше телефона към бузата си с лявата ръка.
— Да, Уит — каза той. — Разбирам ситуацията съвсем ясно, може би по-добре от теб.
Той замълча, докато очевидно ядосаният ирландец от другата страна на линията свърши с тирадата си.
— Взех решението, което смятах за най-правилно — отговори Малъри.
Той най-сетне успя да разпали лулата си и в продължение на няколко мига жадно всмуква от дима. После размаха ръка, за да загаси клечката кибрит, и я хвърли на бюрото, където тя продължи да тлее.
— Не разбирам как това те е лишило от нужните хора, но ако имаш нужда от подкрепление, мога да изпратя още утре. Да, да, аз също мога да смятам. Имаш четирима мъже за отвън и вие тримата вътре. Смяташ ли, че това не е достатъчно?
Той замълча и се заслуша.
— Да, говорих с Реджина и не, тя не знае за това. Какъв е смисълът? Уточнихте ли последните подробности? Разбирам. А прожекционното оборудване?
Той изслуша отсрещната страна.
— Да, предполагам, че това ще свърши добра работа. Добре. Да, само ме информирай.
Малъри затвори телефона и се зае с лулата си. После вдигна поглед и видя Лиза, която стоеше на прага.
— Проблеми ли има? — попита тя.
Малъри се прокашля.
— Не е нещо, с което да не можем да се справим. Уит е малко разстроен, но ще го преживее.
Лиза се намръщи.
— Не сме ли твърде близо до деня X, за да позволяваме на някого да бъде разстроен за каквото и да е?
— Всичко ще бъде наред, Лиза. Не се тревожи.
— Искаш да кажеш, че ти самият не се тревожиш?
— Винаги се тревожа, докато хората ми не се приберат живи и здрави. Но в момента всичко е под техен контрол, а планът е добър. На Реджина й хрумна хубаво допълнение, което според мен ще се получи чудесно.
— Планът ти все пак има един недостатък — изтъкна Лиза.
— Никой план не е съвършен. Особено когато е съставен в движение.