— Да, но те дори не подозират за тази евентуална опасност. Знаеш, че не бях съгласна с теб.
— Ако не го бяхме направили по този начин, изобщо нямаше да имаме възможност да ударим Кукин.
— Да, но точно това може да се окаже разликата, която ще определи дали „твоите хора“ ще се върнат живи и здрави или не.
— Напълно осъзнавам рисковете, които поемаме — каза с известно негодувание Малъри.
— Може би да, но те не ги осъзнават изцяло.
— Във всяка наша задача има елемент на риск.
— Понякога се питам…
— Какво?
— Ние си стоим тук, в това уютно имение в английската провинция, и чертаем планове, а после изпращаме тях да ги изпълняват.
— Те също участват в създаването на плановете.
— Лека нощ, професоре.
Тя остави Малъри гневно да пуши лулата си. След малко той я чукна в бюрото, за да изтръска тютюна, прибра я в джоба на сакото си и се облегна в стария стол с кожена тапицерия, потънал в мрачни мисли.
Уит седеше и гледаше телефона. Понякога просто не разбираше какво прави Малъри. Не, това не беше точно казано. Всъщност почти никога не разбираше какво прави Малъри. Професорът му беше дал допълнителна задача точно в най-натоварения момент от мисията и това изобщо не се харесваше на ирландеца. Не се беше включил в екипа, за да изпълнява ролята на бавачка на Бил Йънг. Той прибра телефона в джоба си и прекоси коридора.
— Дай ми ключа, Найлс — каза той на мъжа, който пазеше на вратата.
Найлс Дженсън почука и извика:
— Назад!
После извади пистолета си и го насочи към вратата, докато Уит отключи. Вратата се отвори и Уит застана на прага.
Шоу стоеше до отсрещната стена.
— Готови ли сте вече да ме пуснете?
— Седни — нареди му Уит.
Шоу погледна пистолета, насочен към него, бавно се приближи до стола и седна. Уит пристъпи няколко сантиметра напред.
— Знаеш ли, струваш ми се познат — каза му Шоу.
— Аз изглеждам доста обикновено.
— Е, какво мога да направя за теб?
— Можеш да ми кажеш какво наистина правиш във Франция.
— На почивка съм. А ти?
Уит се подпря на стената.
— Значи си лобист от Вашингтон, който може да прескача стени и да обезоръжава хора? Наистина ли си мислиш, че ти вярваме?
Шоу не отговори в продължение на няколко секунди, докато обмисляше думите му. После каза:
— Пенсиониран лобист. Освен това трябваше вече да пътувам за Щатите, за да бъда със сина си. Вие очевидно сте имали друг план.
— Изглеждаш твърде млад, за да си пенсиониран.
— Направих пари и реших да изляза от играта. Смятате ли, че е престъпление? Това ли е причината да ме ударите по главата и да ме държите затворен тук?
— Както вече ти казах, стой си спокойно и всичко ще бъде наред.
— А какво ще стане с Джейни Колинс?
— С кого?
Шоу скръсти ръце на гърдите си и се загледа в мъжа срещу себе си.
— Какво планирате?
— Не знам за какво говориш.
— Вие работите заедно, нали?
Уит бавно поклати глава.
— Пак ти казвам, не знам за какво говориш.
— Естествено, че знаеш. Аз казах на Джейни, че съм пенсиониран лобист. После прескочих стената на нейната вила и я обезоръжих. Никой друг не знаеше за това.
— Такива неща се разбират лесно.
— Не е вярно. А и защо сте проявили интерес?
— Значи няма да ми кажеш защо си тук?
— Първо ти ми кажи.
— Добре тогава. Можеш да изгниеш в тази килия, щом настояваш.
Уит се обърна, за да излезе. Шоу се поколеба, после каза:
— Внимавайте с Уолър. Той не е този, който си мислите.
Уит бавно се обърна към него.
— А ти какво знаеш за това, по дяволите?
— Очевидно повече от вас. Между другото току-що си спомних къде съм те виждал. На каяка. Следеше ни. Вие преследвате Уолър, нали?
— Човече, не знам какво си пушил.
— Той е опасен тип.
— Сериозно?
Шоу знаеше, че трябва да си държи езика зад зъбите, но притеснението му за Джейни надделя над професионалния му инстинкт.
— Уолър се занимава с трафик на проститутки. Отвлича момичета от Азия и Африка и ги продава като бели робини на Запад.
Това разкритие предизвика едва забележим интерес по лицето на Уит, така че той добави: