— Освен това се опитваше да продаде уран на ислямски фундаменталисти, но сделката се провали и той явно ги изби до един.
— Терористи? — възкликна Уит.
— Сигурно са се опитали да го прецакат и той си е отмъстил. Гаден тип е той. И е хвърлил око на Джейни. Всъщност съм наясно, че това не е истинското й име. Каквото и да сте намислили, по-добре да имате предвид, че Уолър вече подозира някаква част от плана ви. И внимавайте Джейни да не изчезне още преди старта на мисията.
— И защо ми казваш всичко това?
— Мисля, че знаеш защо. Ако той хване Джейни, всичко ще свърши.
Уит затръшва вратата зад гърба си и я заключи. Шоу чу как двамата мъже разговарят помежду си. После стъпките им се отдалечиха.
Той седна на стола в килията си. Първоначалните му догадки бяха правилни, но в същото време го бяха подвели. Джейни Колинс не беше онази, за която се представяше. Но не беше тук, за да попречи на мисията на Шоу; явно изобщо не подозираше за нея. Шоу беше събудил подозренията им, но те не знаеха защо е тук. Значи двете страни работеха с една и съща цел. Сега въпросите, които оставаха без отговор, бяха съвсем ясни. Защо преследваха Уолър? И как планираха да стигнат до него?
Шоу огледа четирите стени на килията си. Сега повече от всякога трябваше да се измъкне от тук. Изпитваше неприятното подозрение, че какъвто и да е техният план, няма да се окаже достатъчно добър. И имаше голяма вероятност Уолър да ги избие до един.
51
Реджи отброи замахванията си, преобърна се във водата и пое в обратната посока. Плуваше по-бързо от обикновено — всъщност толкова по-бързо, че не прецени разстоянието и удари главата си в ръба на басейна. Тя изплува на повърхността, разтърка удареното и се огледа. Вилата на Уолър беше тъмна. Погледна стената, която разделяше двата имота, но там също не се виждаха шпиони. Реджи прекоси басейна, изплува до стълбичката и излезе. Избърса се с хавлията, взе си телефона и тръгна към вилата. Когато хвърли поглед към дисплея на телефона, дъхът й спря. Имаше текстово съобщение, което се състоеше от една-единствена дума: „ВЕДНАГА“. Това беше сигналът им за тревога от най-висока степен.
Реджи бързо влезе във вилата и се качи в спалнята си, за да се обади оттам.
— Трябва да се срещнем — каза Уит.
— Кога?
— Веднага.
— Един часът след полунощ е.
— Веднага, Редж.
— Какво е станало?
— Има ново развитие, за което трябва да ти кажа.
— Господи, Уит…
— На обичайното място — каза той и затвори.
Тя се облече бързо и изгаси всички лампи, все едно щеше да си ляга. После слезе на долното ниво на вилата, отвори задната врата, огледа се и забърза по тъмната алея.
След няколко минути, през които много внимаваше някой да не я проследи, Реджи пристигна на мястото на срещата. Едва не изпищя, когато една ръка се отпусна на рамото й.
От мрака се появи Уит с каменно изражение.
— Какво става, по дяволите? — попита Реджи, като се държеше за гърдите. — Всеки път когато трябва да се измъквам по този начин, им давам повод за подозрения.
— Нямаше как да го избегнем — отговори Уит и седна на каменната скамейка.
— Добре, очевидно е нещо важно. Разказвай.
— Имаме нови заповеди от професора.
— Какво?
— Нека да го кажа по друг начин. Аз имам нови заповеди от професора и вече ги изпълних.
Реджи го погледна с изумление.
— За какво говориш?
— Той ни заповяда да извадим твоето момче от уравнението.
— Моето момче?
— Бил Йънг.
— Какво! Нали не си…
— Той е добре. Просто го прибрахме. Сега си почива.
— Луд ли си? Той е…
— Идеята не беше моя, нали ти казах? Професорът не искаше да знаеш. Но това не ми харесва. Затова те повиках да ти кажа.
— Защо Малъри ти е наредил да отвлечеш Бил? Той си заминаваше за Щатите.
Уит изглеждаше разочарован.
— Не знаех.
— Не успях да ти кажа.
— Вероятно нямаше да има никакво значение. Професорът искаше да го извади от уравнението. И в светлината на това, което научих току-що, вероятно е бил съвсем прав.
— Какво искаш да кажеш? — попита бавно Реджи.
— Твоето момче не е такъв, за какъвто се представя — отговори Уит и помълча малко. — Мисля, че е някакво ченге. Може би от контраразузнаването, или от Интерпол, нещо такова.