— Сложи си лед, преди да започне да се подува — посъветва го спокойно той.
— Само се опитвах да те предпазя — изфъфли Райс, като се държеше за челюстта.
— Ако имах нужда от защита, това щеше да бъде похвално — каза Уолър и свирепо се вторачи в него. — Ти си мой съветник, Алън. Мой подчинен. Никога не забравяй къде ти е мястото. Ти не си и никога няма да ми бъдеш равен. Разбираш ли съвсем точно какво ти казвам?
— Разбирам.
Уолър го прегърна през раменете.
— Добре, значи въпросът е приключен.
Райс отиде да сложи лед на ударената си челюст и остави Уолър да гледа мрачно навън през прозореца. Никога нямаше да позволи някой да оспори преценката или властта му. Райс едва не беше прекрачил и двете граници. Ако в стаята имаше още някой, който да стане свидетел на тази дързост, Уолър вероятно щеше да нареди да убият „дясната му ръка“. Във всеки случай Райс току-що беше показал обезпокоително висока степен на независимост.
От друга страна, дали в думите му нямаше известна доза истина? Дали наистина нямаше нужда от защита, особено от самия себе си? Да, беше запленен от Джейни Колинс; много мъже биха се увлекли по същия начин. Близостта й беше първоначалната причина за това. Но имаше и много повече. Тази жена му се съпротивляваше — и точно в това беше предизвикателството. Беше независима, не се страхуваше да изказва мнението си, беше упорита и отказваше да бъде манипулирана. Уолър откри, че отчаяно жадува да я покори.
И щеше да го направи. Изобщо не се съмняваше в това.
55
Реджи стана рано и отиде да плува в басейна още преди да се зазори. В последния ден от мисията винаги искаше да направи нещо, което й доставяше удоволствие, защото това можеше да се окаже последният ден от живота й. Усещаше хладната вода с кожата си, докато се носеше през нея, броеше замахванията си и контролираше тренирането си дишане. Вече не си правеше труда да проверява дали някой не я шпионира от съседната вила. Сега това нямаше значение.
Тя свърши с дължините, влезе обратно във вилата, изкачи се по спираловидното стълбище до банята и свали банския си. В следващия миг рязко се завъртя и се вторачи в далечния ъгъл на помещението.
Беше сигурна, че е чула нещо, и беше мярнала някаква дебнеща сянка с периферното си зрение… но нямаше нищо.
Тя заключи вратата и пусна душа, като остави горещата вода да се излива по тялото й, за да се пребори с ледените тръпки. Беше нервна, както преди края на всяка мисия — когато човекът, когото възнамеряваше да убие, щеше да разбере коя в действителност е тя.
Реджи се замисли за Бил Йънг. Осъзнаваше грешката си, че е отишла при него. Но нещо вътре в нея — което отдавна не си беше позволявала да докосне — я беше подтикнало. Е, това вече нямаше значение. След края на днешния ден нищо нямаше да има значение. Нито какво изпитваше тя, нито какво изпитваше той. Двамата никога повече нямаше да се срещнат. Тя улови погледа си в огледалото, докато си спомняше за искрата, която беше прехвърчала между тях, когато ръцете им се докоснаха. Как я беше погледнал той. Колко трудно се овладяваше тя, когато беше с него.
Престани, Реджи. Престани веднага.
Тя изсуши косата си и се облече със спортен панталон, маратонки, тениска без ръкави и свободна риза над нея, а после си сложи лента за глава. Маратонките бяха най-практичният избор, ако се наложеше да бяга. Лентата за глава евентуално можеше да бъде използвана като гарота. Но ако се стигнеше до такъв отчаян развой на събитията, шансовете й да оцелее бяха нищожни. Образите на жертвите на Фьодор Кукин, запечатани в паметта й от седмици насам, се заредиха пред очите й.
Днешният ден е за всички вас, помисли си тя.
Реджи погледна през прозореца към павираната алея под вилата. Хората вече се изкачваха пеша по хълма към пазара. Изглеждаха щастливи, изпълнени с вълнение и нетърпение. Тя изпитваше същите чувства; може би с изключение на щастието, поне засега. По алеята пъплеха малки коли и микробуси, претъпкани със стока. В потока от хора тя забеляза Уит и Дом, натоварени с големи сакове. Нито един от двамата не вдигна поглед към нея. След няколко мига вече не се виждаха. Реджи си помисли, че последната подробност, добавена от Уит, е блестящо измислена. Сега само трябваше да изпълни всичко както трябва.
Тя затвори прозореца, слезе долу и си направи кафе. Не бързаше с кафето, нито с препечените филийки и пържените яйца, които си приготви. Дишаше бавно и спокойно, като се стараеше да се успокои, и отново и отново преговаряше плана в главата си — както за да си вдъхне самоувереност, така и за да избегне евентуалните грешки. На последната среща с Уит и Дом бяха обсъдили преработения план. Устройството, което Дом беше достави от Авиньон, щеше да работи перфектно. Всичко беше приготвено за действие. И двамата я бяха поздравили за тази идея.