Един добре прицелен куршум изсвири над главите им, за да ги накара да побързат. Уолър се извърна и видя един от мюсюлманите, който тичаше към тях.
— Господи, стрелят по нас! — изпищя Реджи.
— Не спирай! — извика Уолър, като я сграбчи за рамото и я блъсна напред. — Бързо, влизай в проклетата църква!
Реджи отвори вратата и Уолър я последва. После избута един тежък шкаф пред вратата, преди да се обърне към олтара.
— Кои са тези хора? — попита задъхана Реджи.
— Не сега. Бързо!
Реджи и Уолър се втурнаха надолу по стълбището до олтара. Минаха през една врата, която той заключи зад гърба им. После се спуснаха по второ стълбище и се озоваха в отворено, но тъмно пространство. Това беше решаващият момент. Тунелът, по който бяха минали предишния път, за да излязат от църквата, водеше наляво. Реджи разчиташе, че при такива изключителни обстоятелства Уолър нямаше да си го спомни. Тя зави надясно. Той се обърна, защото чу как нещо по-нагоре се строши с трясък.
— Влязоха в църквата! — възкликна той.
— Бързо, Евън! — извика тя и го дръпна по десния тунел в катакомбите.
Стените, таванът и подът изведнъж избухнаха в ослепително сияние. Уолър вдигна ръце пред лицето си, за да се предпази от блясъка. Когато отново погледна към Реджи, тя беше насочила пистолета си към него.
— Добре дошъл в ада, Фьодор Кукин — каза му тя.
58
Силни ръце сграбчиха Кукин, хвърлиха го върху един саркофаг и го завързаха. Кукин бавно се огледа. Уит, Дом и Реджи го бяха обградили.
— Кои сте вие? — попита спокойно Кукин.
— Малко съм разочарован, че не изглежда толкова впечатлен — обади се Уит.
— Ние сме хора, които знаят кой си ти всъщност — отговори Реджи, без да откъсва очи от украинеца.
Гласът и поведението й вече не бяха на наивната американка Джейни Колинс. Сега беше Реджи Кемпиън и се приготвяше да го довърши.
— Фьодор Кукин — добави Доминик. — Истинският касапин от Украйна.
— Ще видиш и някои от жертвите си — продължи Реджи.
— Преди да ти причиним същото, което си причинил на тях — обясни Уит. — Всъщност обикновено сме много приятни хора, но в твоя случай полагаме извънредни усилия да сме жестоки и зли.
Уит протегна нагоре ръка. Кукин вдигна поглед към тавана и стените, облени в светлината на прожекционния апарат на Доминик. Нищо, създадено от Гоя, не можеше да се мери с ужаса, уловен в тези образи. Снимките бяха на мъртви или умиращи мъже, жени и деца, които гледаха право в тях. На една от стените се виждаха масовият гроб и малките детски кости, изровени от него.
— Зверствата ти са многобройни — каза Реджи. — Няма да бързаме. Искаме добре да си припомниш миналото.
— Кои сте вие? — попита отново Кукин.
— Какво значение има? — отговори Уит.
— Има значение, защото искам да знам кого ще убия в близко бъдеще. В съвсем близко бъдеще.
— Не виждам как ще стане — каза Уит.
— Значи си сляп.
Реджи посочи една стена, на която се виждаше купчина от трупове, подредени като дърва за огрев.
— Клането в Севастопол.
Тя посочи друг образ на тавана, на който се виждаха изпитите лица на умиращи хора, затворени зад стена от бодлива тел.
— Лагерът за мъчения в Ивано-Франкивска област в Западна Украйна.
Третата снимка беше уловила лицата на жени и деца, проснати в калта, които приличаха на оголени черепи.
— Котсури във Волинска област — каза Доминик. — С това наистина се записа в историята на Голодомора, нали? Успял си да умориш селяните от глад.
Кукин вдигна очи към картините, които трептяха по каменния таван като мараня над пустинята. После сведе поглед обратно към тях, а по лицето му не се четеше и следа от разкаяние.
— Няма нужда да ми показвате всичко това. Спомням си го съвсем добре. — Той се усмихна. — Всъщност помня всичко, до последния скелет.
— Майната им на снимките — рязко го прекъсна Уит. — Хайде да го пречукаме и да го хвърляме в ковчега.
Той посочи към един саркофаг до стената със свален капак.
— Там ще изгниеш, Федя. Надявам се, нямаш нищо против да прекараш цяла вечност в Горд.
Фьодор не му обърна внимание. Гледаше към Реджи.
— Трябваше да внимавам повече. Човек никога не бива да се доверява на красива жена, която се прави на… как се казва, недостъпна?