Алън Райс допусна класическата грешка да следи ефекта от атаката вместо нападателя. Той изкрещя и стреля, но неточният му изстрел едва не улучи главата на Кукин и за нещастие спря в ръката на Доминик, като натроши костта и разкъса мускулите му. Доминик изрева и падна на пода.
Уит се хвърли напред и блъсна Кукин в слънчевия сплит, при което украинецът се преметна във въздуха и изпусна оръжието си.
Шоу се нахвърли върху Райс, завъртя го и го блъсна в един саркофаг. Той се свлече в безсъзнание на пода, а от разбития му нос потече кръв.
Кукин се изправи на крака. Всички наоколо се опитваха да се доберат до оръжие или прикритие, а по тях танцуваха прожектираните образи от стените. Общият ефект от движението и картините беше като в някаква авангардна театрална постановка. Реджи скочи към пистолета си, но Кукин я ритна в лицето, като сцепи бузата й с тока на обувката си. После Уит отново се хвърли към него, но този път Кукин беше подготвен. Той ловко отстъпи встрани и копира атакуващата техника на Шоу, като заби кокалестия си лакът в лицето на Уит и така просна ирландеца в несвяст.
Кукин грабна беретата на Реджи, обърна се бързо, прицели се и щеше да изстреля един куршум в мозъка й едва от няколко сантиметра разстояние, ако точно в този миг Шоу не го беше улучил в брадичката с мощен ъперкът, който подхвърли украинеца във въздуха, въпреки че тежеше над сто килограма. Той се свлече на пода, изплю един зъб и се опита да се изправи, но беше прекалено зашеметен от ужасяващия удар, който беше понесъл.
Шоу тикна единия пистолет в колана си, вдигна друг от пода и го подхвърли на Уит, който със залитане се беше изправил на крака. После се наведе, хвана ръката на Реджи и я повдигна, а с другата си ръка помогна на Дом да стане.
— Трябва да се измъкваме от тук. Веднага!
— Първо трябва да убием кучия син! — изкрещя Уит.
В този момент Кукин най-сетне успя да се изправи и тичешком напусна катакомбите.
— Ей! — извика Уит и се втурна след него, следван от останалите.
— Спрете! — изрева Шоу и сграбчи Уит, който се подготвяше да стреля. — Той има още охранители, които вероятно вече идват насам!
В момента, в който го каза, надолу по стъпалата изтрополиха още трима въоръжени мъже, видяха ги и откриха огън. Сънливото френско градче сигурно не беше ставало свидетел на толкова много агресия от две хиляди години насам, когато го бяха завладели римляните.
— Насам! — извика Реджи.
Тя ги поведе по тунела, който щеше да ги изведе до изхода в близост до вилата. Кукин се втурна към хората си, като крещеше:
— След тях! Не убивайте жената!
Шоу се обърна и стреля по хората му. Куршумите рикошираха от каменните стени и охранителите на Кукин потърсиха прикритие. Уит измъкна един тънък контейнер от джоба си, натисна бутона върху него и го подхвърли на пода. Между тях и преследвачите им се издигна стена от гъст дим.
Те се обърнаха и се затичаха по тунела, преследвани от куршуми на всяка крачка. Докато тичаха, и четиримата мислено отправяха молитви за спасение — напълно подходящо за църквата, под която се намираха.
59
Реджи се обърна към Шоу.
— Насам! Има друг изход.
— Онзи, който излиза на вилите? — попита Шоу.
Докато тичаха надолу, Реджи го изгледа.
— Откъде знаеш?
— Предположих. Но вратата се отваря към улицата.
— И Кукин знае за нея — каза Реджи. — Наложи се да му покажа този маршрут, за да мога днес да го убедя да влезе в църквата. Но после го заведох в катакомбите.
— Значи има две причини да не можем да минем оттам — отсече Шоу.
Той се обърна към Доминик, който тичаше приведен и стискаше ранената си ръка.
— Ще се справиш ли?
Реджи свали лентата си за глава и превърза раната му.
— Ще се справя — отговори Доминик и се намръщи от болка.
Уит погледна към Шоу.
— Какво да правим тогава? Не можем да се върнем, освен ако не искаме да си пробием път със стрелба, а онези имат много повече куршуми от нас.
Шоу посочи наляво.
— Насам.
Уит го сграбчи за ръката.
— Там няма нищо. Вече проверих.
— В края на коридора има тайна врата, вградена в камъка. Отваря се към тунел, който води до старата крепост.
— Откъде знаеш? — настоя Уит.
— Порових се в историята.