— Какво?
— Католическите свещеници често са били принудени да бягат, за да спасят живота си. Точно като на нас. Да тръгваме!
Когато стигнаха до края на коридора, Шоу издърпа един камък в долната част на стената и в нея се появи тесен процеп. Той напрегна сили и старите панти изскърцаха, когато вратата се отвори. Четиримата преминаха и Шоу я върна на мястото й.
Докато ги водеше по тъмния влажен тунел, Шоу бързо натисна няколко бутона на мобилния си телефон и електронното съобщение беше изпратено. Минаха през още една врата и се озоваха в просторна зала, в която през процепи високо в каменния таван над главите им се процеждаше слънчева светлина. Бяха стигнали до старата крепост.
Шоу се приближи към следващата врата, отвори я и четиримата излязоха в един вътрешен двор. Пред тях със свирене на гуми спря кола и Уит насочи пистолета си към шофьора.
— Той е с мен — каза Шоу и дръпна ръката му.
Франк отвори прозореца откъм мястото до шофьора и каза:
— Целият град се е побъркал.
Шоу и Реджи помогнаха на Доминик да се настани на задната седалка и се шмугнаха до него. Уит скочи на мястото до Франк, който натисна газта докрай и колата рязко потегли, като оставяше черни следи от гуми по древния паваж.
— Хайде, Шоу, разказвай — подкани го Франк, докато маневрираше по тесните улици надолу по хълма, където бяха вилите.
— Казваш се Шоу? — попита Реджи.
Шоу вдигна очи към огледалото за обратно виждане и срещна вторачения поглед на Франк.
— Те хванаха Уолър, но неговите хора им устроиха засада. Отидох да им помогна малко.
— Да ни помогнеш малко? — възкликна Уит. — Ако не беше ти, всички щяхме да сме мъртви.
— Все още не е свършило — отсече Франк.
В същия миг се показа един от хората на Уолър; беше използвал същия тунел, който Реджи бе показала на Кукин при първото им идване в църквата. Той ги забеляза и откри огън. Предното стъкло се натроши и всички залегнаха. Последва сблъсък, мъжът изхвърча във въздуха от удара с колата и се просна на земята. Франк — вдигна поглед.
— Ей, Шоу!
— Аха?
— Можеш ли да караш?
— Защо?
— Защото този кучи син току-що ме простреля!
Шоу видя кръвта, която се стичаше по якето на Франк, избута го встрани, прехвърли се през седалката и пое волана. Натисна газта докрай, после погледна Франк, който се беше свлякъл до Уит.
— Зле ли е?
Франк разтвори ризата си, за да погледне.
— Куршумът е пропуснал стомаха ми. Мисля обаче, че мина през мен и излезе.
Уит провери облегалката.
— Точно така — каза той и вдигна сплескания куршум. — Ето го.
— Дръж се, Франк — каза Шоу. — И ми кажи накъде да карам.
— На шейсет километра южно от тук има частна писта. Самолетът ни чака.
Той обясни на Шоу как да стигне до там, после притихна. Дишаше трудно, а лицето му беше посивяло.
Реджи и Уит свалиха якето на Франк, разкъсаха ризата му и провериха раната по-внимателно.
— Погледни в жабката за аптечка — нареди Реджи.
Аптечка нямаше, но имаше кутия с антибактериални мокри кърпички. Тя почисти раната, а после накъса ризата на Франк на ивици, за да спре кръвоизлива и да го превърже. Накрая се отпусна назад на седалката.
— Това е всичко, което мога да направя в момента. Той има нужда от лекар.
— В самолета има лекар — промърмори Франк, после забеляза, че Шоу го гледа. — Доколкото те познавам, това ми се стори добра идея.
Шоу взе кутията и я подхвърли на Реджи.
— За лицето ти. Уолър те е ритнал лошо.
Тя набързо почисти лицето си, после се зае с ранената ръка на Доминик.
Изведнъж прозвуча сирена, която накара всички да се озърнат.
— Зад нас има полицейска кола — съобщи Уит, вторачен в страничното огледало на колата.
— По дяволите! — изруга Шоу. — Няма как да спрем и да им обясним какво става.
Той отново натисна газта и се съсредоточи в шофирането.
Десетина километра по-късно воят на сирената заглъхна далеч зад тях.
— Страхотен шофьор си — отбеляза Уит.
— Трябва да сме благодарни, че не разполагаха с нужните ресурси, за да блокират пътя пред нас. Тогава щях да стана страхотен затворник.
Най-сетне стигнаха до частната писта. До самолета беше паркиран лъскав черен рейнджроувър. Лекарят на борда на самолета почисти раната на Франк и намести костта на Доминик, като направи шина с две малки дървени летвички и много лейкопласт.