Выбрать главу

Уит разгневено отвърна:

— Е, вие също дойдохте там, за да го ударите, а после се изтеглихте, без дори да се опитате. Ние поне се пробвахме.

— Решението не беше мое.

— Къде планирахте да го ударите? — поинтересува се Реджи.

Шоу се поколеба, после отговори:

— В Ле Бо, в пещерите.

Тя се замисли.

— Сигурно е по-подходящо място от това, което избрахме ние.

— Я стига! — излая Уит. — Направихме най-доброто, на което бяхме способни при дадените обстоятелства. — Той ядосано се обърна към Шоу. — А и твоята намеса ни обърка плановете. Може да нямаме частни реактивни самолети, но обикновено си свършваме работата докрай.

— Ще трябва да го приема на доверие. Но ако си мислите, че ще можете да се защитите от този човек без чужда помощ, грешите. Попитайте убитите мюсюлмани, ако не вярвате.

— И да е очистил няколко, не ме интересува — обяви Уит. — И знаеш ли какво? Аз пак ще тръгна по следите му. И този път ще успеем.

— Ще успеете да се самоубиете.

— Защо не млъкнеш и не си караш колата? — сряза го Уит и мрачно се загледа през прозореца.

Шоу погледна в огледалото за обратно виждане и срещна очите на Реджи.

„Всичко ще бъде наред“, произнесе той само с устни.

Но още докато го казваше, Шоу знаеше, че я лъже.

Той отново се обърна към пътя.

62

Самолетът на Кукин се намираше над Атлантическия океан. Райс беше влязъл в интернет, за да провери страницата във Facebook, на която Реджи се представяше за Джейни Колинс, както и останалата информация за биографията й, която бяха намерили там. Всичко беше изтрито.

Той съобщи това на Кукин с известен страх.

— Освен това не разпечатахме и копия — добави Райс с потреперващ глас. — Така че дори нямаме нейна снимка.

— Аз имам нейна снимка — изненада го Кукин. — Снимах я, докато двамата си говорехте отвън на терасата преди вечеря.

— Нима си я подозирал?

— Не, просто исках да имам снимка на красива жена — отговори Кукин и саркастично добави: — Но сега вече наистина я подозирам.

— Нямаме нищо и за Бил Йънг.

Кукин вече беше нарисувал скици на Реджи, Шоу, Уит и Доминик. Наблюдателността и паметта му за подробностите бяха изумителни. Той ги показа на Райс, който кимна одобрително.

— Идеални са, Евън. Ти си доста добър художник.

— Искам трите скици на мъжете да бъдат прехвърлени в дигитален формат, или както там се казва. Това може ли да се направи така, че изображенията да се използват за търсене във фотографска база данни?

— Мисля, че да.

— Направете го тогава. Заедно със снимката на жената, разбира се. Претърсете всички бази данни, до които можем да си купим достъп.

— Разбрано. Но след като имаш снимка на жената, защо си нарисувал и нея?

Кукин не отговори. Вместо това каза:

— Не ми е приятно, че напускам Европа. Акцентите на мъжете бяха съвсем отчетливи, особено на ирландеца.

— Но не и на лобиста?

— Не. Той е друго нещо — Кукин поглади натъртената си челюст. — И преди са ме удряли. Но никога толкова силно. Не мога да повярвам, че челюстта ми не се счупи. Това е силен човек. Опасен човек.

— Той нокаутира и Мануел, без да се напряга — добави Райс. — После се справи с Паскал, все едно е от картон, а ти знаеш колко е добър Паскал. След това ме вдигна като малко дете. Усетих ръката му. Беше като от желязо.

— Силата му не ме впечатли толкова — отвърна Кукин. — Има много силни мъже, по-силни дори от него. Впечатлиха ме скоростта и умението му. Трима въоръжени мъже — четирима, ако броим и теб, Алън. Но да кажем, трима мъже, които професионално боравят с оръжия, а той ги неутрализира.

— Със сигурност има и някаква доза късмет.

— Винаги има доза късмет. Въпросът е дали късметът е дошъл наготово, или той сам се е погрижил за това. Склонен съм да мисля, че е второто. Атакува с хоризонтално вдигнати лакти, което е класическа техника за ръкопашен бой на близко разстояние. Това му позволи да удря бързо и максимално силно, като използва центробежната инерция, тежестта на тялото си и опората на хълбоците. Освен това ударите с лакът са за предпочитане пред юмруците. В ръката има множество малки кости, които могат да се счупят при удара. Ако някоя от тях поддаде, този крайник става безполезен. Човешкият лакът, от друга страна, се състои само от три кости, свързани в обща става, и те са сравнително големи. Най-голямата опасност за лакътя да се счупи е, когато е протегнат. Ако паднеш с протегнати ръце и длани, обърнати надолу, тежестта на падането се поема от лакътя. Може и да се счупи.