Чл. 42. Ония, които чрез лъжовни известия или други подобни средства не измамят избирателите и не заблудят обществото, опозоряват се чрез правителствените печатни органи.
Чл. 43. Който без знанието на председателя на бюрото се въздържи от разстрелванието на избирателите, зачислява се в списъка на предателите.
Чл. 44. Който след изгасявание на свещите се въздържи от разтрошаванието на урните и разкъсвание на бюлетините — губи правото на служба или предприятие от държавата.
Същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвание, бой и стреляние не успеят да развалят неблагонадеждния избор.
Чл. 45. Който умишлено пише точно и вярно преброителните листове или дневника за избора, или пък не прибави или измени нещо в тях, ако така е заповядано — губи доверието на властта и написванието на дневника се възлага другиму.
Чл. 46. Когато виновните в делата, показани в чл. 43 от настоящия закон, са държавни или общински чиновници, наказанието се усилва.
Чл. 47. Непредвидените по настоящия закон престъпни деяния, извършени в избирателното място, не се наказват.
Чл. 48. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела.
Чл. 49. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл. 39, не се съдят в общите съдилища.
Чл. 50. Избирателният закон от 8 януарий 1890 год., заедно с измененията и допълненията му, се отменява.