— Прав си — съгласи се Джон. — Не е отнело много време да бъдат разпределени, както казваш ти. Само няколко години след като за миг се намерили на друга или по-скоро на други планети в неизвестна част от космоса, те се ориентирали, организирали се и продължили да живеят по същия начин, както и дотогава. Те трябвало да започнат от нулата, но притежавали технологични познания и разполагали с девствени планети с недокоснати суровини и много бързо се справили. И не само това, имали същите очаквания, същата продължителност на живота като нас. Много от тях измрели в първите няколко години, докато се борели да се адаптират, но все пак останали достатъчно, а между тях имало хора с всякакви умения, нужни за развитието на нови технологии. Представяте ли си какво може да се случи, ако талантлив, опитен инженер или ерудиран, с неизчерпаема фантазия учен живее векове? Обществото вече не губи нужните умения със смъртта, както е било преди. Гениите не умират, а продължават да творят; инженерите не планират и не строят само няколко години, след което умират или се пенсионират, а продължават да чертаят планове и да строят. Човек, който владее теорията, разполага с толкова векове, колкото му трябват, за да развие напълно потенциала и и запазва жизнеността, която му е нужна, за да я внедри. Това има и много недостатъци, разбира се. Присъствието на хора на зряла възраст, с широк опит и ключова позиция започва да упражнява задържащо влияние върху по-младите поколения и да насажда консерватизъм, сляп за нови идеи, който накрая спира целия прогрес. Хората проявиха безпогрешен усет за тази опасност и вградиха балансиращи механизми в структурата на обществото.
— Успя ли да си изградиш някаква представа за тяхното време? Кога са започнали отново и как са се развивали?
— Най-обща. Нищо определено, разбира се. Но да речем сто години, за да се установят като жизнеспособно общество, вероятно, триста години, за да достигнат технологичното равнище, което са имали тук, на Земята. И така построили основата на това, което имаха, но с предимството да се отърват от старите воденични камъни, които им тежали на врата. Те започнали от нулата и затова нямало нужда да се борят с деградацията, която им тежала на Земята. Доста преди да изминат хиляда години, общностите, живеещи на трите отделни планети — всички на по-малко от една светлинна година една от друга — научили за останалите. Много скоро били създадени космически кораби и човешката раса отново се обединила. Физическият контакт и търговията позволили да се обединят технологичните им постижения, тъй като през хилядолетията, когато били разделени, всяка общност развила свои технологии с малки различия, поради търсения в различни посоки. Освен това, разполагали с ресурсите на трите планети, а не само на една, което сигурно е било значително предимство. Това, което последвало, било сливането на трите отделни култури в нещо като свръхкултура с общи корени.
— Никога ли не са развили парапсихически способности? Няма ли поне зачатъци на такива?
Джон поклати глава.
— Те са толкова слепи за тях, както и по-рано. Не е само поради липса на време, за да се развият, защото сега всички те разполагат с толкова време, с колкото разполагаме и ние. А защото трябва да се породи нужда от нов, различен поглед, да се премахне натиска, който определен вид технология оказва не само върху расата, а и върху всяко човешко същество.
— И какъв вид технология са развили?
— За теб и мен — каза Джон, — тя е примитивна. Те не са постигнали нищо принципно ново, но виждайки в нея осъществени целите, които са преследвали, сигурно им е изглеждала велико постижение. Във всеки случай, достойно за уважение. За тях тя представлявала свободата, свободата да се издигнеш над и отвъд природата, за чието овладяване водели битка. За нас такава технология би била пагубна.
— Но те трябва да са извлекли поука от миналото — замеси се Марта. — Прехвърлянето им от Земята е било достатъчно скорошно, за да го помнят. Трябва да са съхранили записи. Вероятно са се питали през всичките тези години какво се е случило със Земята и къде се намира тя.
— Записи, да — кимна Джон. — Но по-скоро митове, тъй като изминали доста години, преди някой да започне да записва всичко на хартия, а за това време случилото се вече потънало в забрава и най-вероятно нямало и двама души, които да имат еднаква представа за него. Но те продължавали да мислят за това. Преселението завинаги останало в паметта им. Опитали се да обяснят събитията и формулирали някои оригинални теории, но отново не постигнали съгласие и не се обединили около една от тях. Мъглявостта на всичко може и да ни се струва трудно разбираема, защото ти водиш своите записки, Джейсън, онези, които Дядо е започнал. Предполагам, че продължаваш делото му.