— От време на време — потвърди Джейсън. — Но често няма за какво да пиша.
— Нашите записки — каза Джон — са правени с ясно съзнание, спокойно. Ние не сме преживели катаклизми. Просто бяхме оставени на Земята. Но за другите случилото се беше дълбока промяна. Трудно е да си представим как са се разиграли събитията. Да бъдеш на родната Земя и в следващия миг да те стоварят на друга планета, която, разбира се, е почти същата като Земята, но в много отношения е и напълно различна. Да те стоварят там без храна, без принадлежности, без подслон. Да се окажеш внезапно пионер, и то при най-противоречиви обстоятелства. Били са уплашени и объркани и, още по-лошо, напълно смаяни. Човек има голяма нужда да си обясни какво му се е случило и защо му се е случило, а те няма как да стигнат до някакво обяснение. Сякаш им е била направена магия — много подла и безсърдечна магия. Удивителното е, че въобще някой е оцелял. Много от тях не издържали. И до ден днешен те не знаят защо или как е станало. Но аз мисля, че знам защо, знам причината.
— Имаш предвид Принципа?
— Идеята може да е само фантазия — каза Джон. — Може би стигнах до нея, защото като че ли няма друго обяснение. Ако хората притежаваха парапсихични способности и знаеха, каквото аз знам, т.е., че Принципа съществува, не се съмнявам, че щяха да стигнат до същата идея. Което не означава, че съм прав. Казах, че Принципа не ме забеляза. Не съм сигурен, че би благоволил да забележи което и да е човешко същество — все едно човекът да забележи един микроб. Макар че той може да притежава способността да се фокусира върху много фини усещания и за него да не съществуват никакви ограничения. Във всеки случай обаче, по-вероятно би било да обърне внимание на маса човешки същества, маса от каквито и да са същества, привлечен по-скоро от обществената структура и интелектуалната тенденция, отколкото от самата масовост. Мисля си, че всяка ситуация би трябвало да е уникална, за да привлече вниманието му, а от това, което ние бяхме открили тогава в галактиката, аз съм склонен да мисля, че човечеството отпреди пет хилядолетия, в пълния разцвет на технологичното си развитие и с материалистичния си подход, трябва да е изглеждало уникално. Принципа може да ни е изучавал известно време и да се е озадачавал от напредъка ни, може би малко загрижен от възможността, че с времето бихме могли да нарушим подредеността и прецизността на вселената — нещо, което той едва ли би позволил. Мисля, че той прави с нас точно онова, което хората в онези времена биха направили, ако бяха открили нов вирус, който може да се окаже опасен. Щяха да поставят този вирус в посевни епруветки и да го подложат на много тестове, за да разберат как ще реагира той при различни обстоятелства. Принципа посяга, сграбчва човечеството и го стоварва на три планети и след това го подлага на наблюдение, питайки се навярно, дали ще има отклонения и дали видът се развива правилно. До това време той трябва да е разбрал, че видът се развива според очакванията. Културите на трите планети се различавали наистина, но дори в техните различия и трите били технологични и с материалистична насоченост, и веднъж забелязали се една друга, те не се поколебали да се обединят, за да създадат една свръхкултура, също толкова материалистична и технологична.
— Не знам защо — погледна го Джейсън, — но когато говориш за хората, имам чувството, че описваш по-скоро чудовищна чужда раса, отколкото човечеството. Без да съм наясно с детайлите, звучи ми доста плашещо.
— За мен те наистина са заплаха — каза Джон. — Вероятно, не поради някакъв определен аспект на тяхната култура, защото някои от тези аспекти са много приятни, а поради усещането за непреодолимата арогантност, която излъчват. Не толкова силата, въпреки че силата е факт, а поради неприкритата арогантност на вида, който гледа на всичко като на своя собственост, която има право да манипулира и потребява.
— И все пак — възрази Марта, — те са като нас. Ние, които останахме, се интересувахме за тях, тревожехме се, чудейки се какво ли им се е случило, страхувахме се за тях. Би трябвало да сме щастливи, че сме ги открили и че са се справили толкова добре.
— Предполагам, че така би трябвало да бъде — каза Джейсън, — но някак си не мога да се зарадвам. Ако си стояха там, където са, щях да се чувствам, предполагам, по-различно. Но Джон каза, че те се готвят да се завърнат на Земята. Не можем да ги пуснем тук. Представяш ли си какво може да означава това? Какво ще причинят на Земята, а и на нас?