Пътеката извиваше нагоре по хълма към малката нива, където се виждаха пръснати кръстци от царевица, а тиквите още се търкаляха на земята. След ден-два роботите щяха да ги пренесат за съхранение, но царевицата вероятно щеше да почака, докато привършат всички есенни работи. По-късно можеше да бъде прибрана, най-вероятно след като зърното бъдеше насипано в хамбарите, или дори чак след като снегът паднеше по полето.
На неясната лунна светлина кръстците напомняха на Джейсън индиански лагер. Гледката го накара да се запита дали роботите бяха доставили в лагера на Хорас Червения облак брашното и царевицата, бекона и останалите продукти, които бе наредил да им занесат. Сигурно бяха изпълнили нареждането му. Роботите проявяваха добросъвестност във всичко и той се запита, както и много пъти преди това, какво всъщност получаваха те за грижите си към него, Марта, къщата и фермата. Или какво един робот изобщо получава… Езекия и другите в манастира, роботите с техния мистериозен строителен проект нагоре по реката. Тези измишльотини, каза си той, се пораждаха от стария принцип за печалбата, който беше лудостта и устоите на древната човешка цивилизация. Никой не вършеше нищо, освен, ако нямаше материална изгода от това. Което, разбира се, беше грешка. Но старият навик, старият начин на мислене понякога все още се натрапваше на съзнанието му и той почувства лек срам от това.
Ако хората си възвърнеха собствеността върху Земята, старият принцип за печалбата и обосноваващите го теории щяха да бъдат реабилитирани. Земята нямаше да се окаже в по-добро състояние отпреди, въпреки силата и богатствата, които може би вече е придобила след своя петхилядолетен отдих от човешкия бич. Той знаеше, че съществува минимална възможност хората да не предприемат стъпки за връщане на собствеността. Те бяха наясно, разбира се, че основната част от нейните ресурси бе изчерпана, но биха могли да пренебрегнат и това съображение. Възможно е някои от тях (той не беше сигурен в това, а и Джон не спомена нищо такова) да изпитват копнеж да се завърнат на планетата на своите прадеди. Пет хиляди години бяха достатъчно дълъг период от време, за да направят планетите, на които те сега живеят, да изглеждат като стария им дом, но кой можеше да бъде сигурен. В най-добрия случай, Земята щеше да се превърне в атракция за потоците туристи и поклонници, завръщащи се, за да отдадат сантиментална почит на планетата майка на човечеството.
Той отмина царевичната нива и продължи покрай тесния синур към скалния нос, надвесен над двете реки. На чезнещата лунна светлина сливащите се реки блестяха като сребърни пътища, прорязващи тъмните гори в долината. Той се отпусна на речния камък, където сядаше винаги, и се загърна в плаща си, за да се предпази от ледения нощен вятър. Докато седеше смълчано в тишината, той се изненада от факта, че не страда от самотата си. Защото това беше неговият дом, а човек не се чувства истински самотен, ако остане затворен в дома си.
Тези бяха причините, поради които очакваше с такъв ужас пристигането на хората. Той не можеше да понесе завладяването на дома му, на земята, която бе превърнал в своя територия, така както другите животни бележеха своята. Не по силата на някакви човешки права и не поради чувство за собственост, а по силата на самото си съществуване върху нея. Без да надделява и да съперничи на малките си диви съседи да използват земята и да се разхождат по нея, а просто като продължава да живее в мир с тях.
Не бива да им го позволявам, каза си той. Не бива да им позволя да се върнат и отново да похабят Земята. Не бива за втори път да я замърсят с техните машини. Трябва да намеря начин да ги спра. И докато си мислеше това, разбра, че такъв начин няма. Един стар и егоистично настроен човек не можеше да се изправи срещу цялото човечество. Вероятно нямаше и право да го стори. Те имаха само своите три планети и със Земята щяха да станат четири, докато по-малката част от човечеството, хората, непопаднали в мрежата, която бе уловила и отнесла другите от Земята, сега разполагаха с цялата галактика, а може би и с цялата вселена, ако някога пожелаеха да се разселят из нея.