Но аз се отклонявам от разказа си. Да се върнем на четиримата, които дойдоха да ме видят. Ако трябваше да продължат работата, която предлагаха, те се нуждаеха, според думите им, от много религиозни писания и ни попитаха дали не биха могли да ни придружат в нашите експедиции за издирване на книги, като изразиха желание да ни помогнат в усилията, а ние в замяна да им дадем книгите, нужни за техните богословски търсения. Предложението да ни помогнат беше само отклоняване от главния въпрос, тъй като ние имахме достатъчно роботи за истинската работа. Поради някаква необяснима сега за мен причина обаче (а може и по онова време да не съм осъзнавал нещата) аз се съгласих. Може би се съгласих, защото онова, което предлагаха да направят, изглеждаше някак несериозно, дори будеше смях. Нищо чудно да съм се изсмял тогава, макар че като се замислях по-късно, съвсем не ми беше до смях.
Събирането на книгите за нашата библиотека се оказа много по-трудна задача, отколкото бях очаквал. Лесно беше да седна и да съставя списък, като включа Шекспир, Пруст, Платон, Аристотел, Вергилий, Гибън, Лок, Еврипид, Аристофан, Толстой, Паскал, Чосър, Монтен, Хемингуей, Волф, Стайнбек, Фокнър и всички останали, които обикновено присъстват в такива списъци. Нуждаехме се от текстове по математика, машиностроене, химия, астрономия, биология, философия, психология и много други клонове на науката и изкуството, които вече изглеждаха ненужни за нас на Земята (макар че никога не можеш да си напълно сигурен в това), но как може човек да е сигурен, че не е изпуснал нещо, което в даден момент от бъдещето ще се окаже нужно; нещо, чиято липса няма да те огорчава, защото, ако не знаеш за него, то просто няма как да ти липсва, но, от която липса ще страдаш, когато наистина имаш нужда от него. И, обратно, как можеш да знаеш колко от това, което подбираш, в бъдеще няма да се окаже ненужно?
С годините, разбира се, може липсите да се попълнят с онова, което е било пропуснато. Но с времето това ще става все по-трудно. Още при събирането на книгите имахме големи трудности. Камионите, които използвахме, изискваха непрекъснато човъркане, за да продължат да се движат. В много случаи пътищата се бяха влошили поради наводнения и студ и други неблагоприятни обстоятелства до такава степен, че често бяха труднопроходими. Понякога бяхме принудени да се връщаме обратно. Камионите, разбира се, са вече неизползваеми. След определено време и най-сериозното кърпене не бе в състояние да ги задържи в движение. Пътищата, предполагам, са още по-изровени, макар че вероятно все още могат да се използват от каруци. Предвиждам момент (макар че се постарахме да го избегнем), когато хората, търсейки определена книга или книги, за които са открили препратки, ще бъдат принудени да се движат пеша или с конвой през пустошта, с надеждата да открият запазена библиотека или някое друго книгохранилище, където все още можеха да се намерят книги, останали извън първоначалния ни списък.