— Вярно. Значи за тебе не беше голяма изненада, че разполагаме с начин да се движим по-бързо от светлината и вече сме стъпвали на светове извън Слънчевата система?
— Учудих се, естествено! Но се надявах да е така.
— А скорошните ни успехи в телепортацията, и то в междузвездни мащаби?
— Това ме изненада, но по-скоро приятно. Свързването на разпръснатите из галактиката колонии ще бъде голяма крачка напред. И огромно постижение.
— Добре де, тогава ми кажи кое те слиса най-много.
— Ами… — Седнах и отпих глътка. — Ако не броим обстоятелството, че още ни има, а тъй и не сме открили начин да премахнем опасността от война…
Вдигнах ръка, защото той ме прекъсна с обяснения за контрола и санкциите. Млъкна веднага. Отбелязах доволно, че уважава по-възрастните.
— Ако не броим това — продължих, — най-изумително ми се стори, че ние вече горе-долу се придържаме към рамките на закона.
— За какво намекваш с това „горе-долу“? — ухили ми се Пол.
Вдигнах рамене.
— Ти ми кажи.
— Толкова спазваме законите, че няма накъде повече. Иначе нямаше да сме регистрирани на Световната фондова борса.
Предпочетох да не коментирам, само се засмях.
— Разбира се, оставаме си една изключително добре ръководена организация.
— Щях да бъда твърде разочарован, ако не беше така.
— И ето ни пред очите на всички — КОЗА Инкорпорейтид. Всичко е законно, порядъчно и почтено, вече няколко поколения. Първите стъпки в тази посока са направени още по твоето време с „изпирането“, както са го наричали драскачите, на парите и влагането им в по-приемливи за обществото начинания. Защо да се борим със системата, щом ни стигат силите да сме сред най-големите в нея? Какво означават няколко долара повече или по-малко, ако можем да имаме всичко, което поискаме, без да губим сигурността? Отстраняваме рисковете съвсем просто — спазваме правилата.
— Всички до едно ли?
— Ами правилата вече са толкова много, че е по-лесно да се съобразяваш с тях, като си осигуриш необходимите за това мозъци. — Допи си чашата, сипа още и за двама ни. — Вече нямаме клеймо на челото. Представата, която са имали хората за нас по твое време, е отдавна забравена. — Наведе се заговорнически към мен. — Но сигурно е било страхотно тогава, а?
Забелязах очакването в очите му.
Не знаех дали да се чувствам поласкан, или да се ядосам. От поведението им спрямо мен, откакто ме извадиха от камерата преди две седмици, стигнах до неизбежния извод, че според тях мястото ми е в музея, някъде между нощното гърне и бронтозаврите. А пък Пол май доста се гордееше с мен, сякаш бях фамилна скъпоценност, която му е поверена за съхранение. Вече разбирах, че има стабилно и влиятелно място във върховете на организацията. Настоя да гостувам в дома му, макар че можеше да ми намери друг подслон. И се досещах, че за него е удоволствие да си припомням живота си. Постепенно си изясних, че собствената му представа за онези времена се корени в по-цветистите книги, филми и слухове. Но защо да не задоволя любопитството му — хранех се и спях под неговия покрив, бяхме роднини, а и давността бе изтекла преди толкова много години…
Може би го разочаровах с признанието, че прекарах две години в колеж, преди да поема бизнеса на баща си след неговата внезапна и преждевременна смърт. Но пък загладих нещата с разказа за детските си години в Сицилия, преди татко да ни прибере при себе си. После като че отново съсипах илюзиите му с мнението си, че поне според мен никога не е имало световна криминална конспирация, чиито конци да са били дърпани от онзи остров. Приемах онората сочиета като местно явление, опиращо се на рода, което често имаше и добри страни. Опитах се да му обясня, че имаше видима разлика между сочиета дели амичи, чиито интереси едва ли се простираха извън Сицилия, и преселниците. Те може да са били или не сред приятелите, но впускайки се в незаконни дела в новата си родина, предпочитаха да вършат работата помежду си, а не с чужденци, и също спазваха строго семейните традиции. Пол обаче беше жертва на измислиците за митичната конспирация и си остана с убеждението, че и аз все още пазя някоя и друга тайна. Полека ми стана ясно, че той е посвоему романтик и иска да е продължител на онази, несъществувалата традиция. Затова споделих с него някои случки, които очаквах да му допаднат.