— Какви?
— Били подходящи за типа ключалки, които сме имали тогава. Това подсеща ли ви за нещо?
— Изчезналият клонинг!
— Именно. Нашата най-сериозна неразгадана мистерия поне от едно столетие. Един ден установяваме, че клонинг липсва от хранилището. Къде, как, защо? Никакви отговори. Абсолютно безполезен за всекиго освен за семейството. А се е предполагало, че само ние имаме достъп. Въпреки това изчезнал. Затова сме сложили по-сложните ключалки и сме монтирали защитните системи. Променили сме начините за проникване чрез подпространствените тунели. Някой все пак успял да стигне дотук и съвсем случайно сме му попречили. Връзката между двата факта е несъмнена, не са ясни само мотивите. Променили сме цялата система за сигурност, за да добие сегашния си вид. Но с годините сме се отпуснали отново. Изминало толкова време, че сме си позволили да забравим всичко освен неприятната история с клонинга. Незнайно защо никой от нас не посмял да я заличи. Усещам, че господин Блек е замесен в онази случка. Затова искам някой от вас да наблюдава входа непрекъснато. Ако имаме нежелан гост и пак успее да заблуди автоматичните защитни системи, искам мигновено да превключите на ръчно управление. Освен това трябва да носите нещо по-сериозно от зашеметяващите пистолетчета. — Огледах лицата на тримата. Стъписване, недоумение, раздразнение.
— И как трябва да постъпим с господин Блек? — попита накрая Винкел.
— Е, бих желал да запазим съдържанието на главата му. Но ако случайно някой куршум го похаби, няма да се разсърдя.
Протегнах ръка към пулта и набрах координатите за прехвърляне в Крило 5.
— Още не си ни казал всичко, нали? — не мирясваше Винкел.
— Засега знаете най-важното. Нямаме време за губене. Ти обаче си следващата потенциална свръзка. Ако нещо ми се случи, ще знаеш повече и от мен. Ето ти едно от предимствата на серийното безсмъртие.
— Може би не всичко ще поискам да запазя.
— … и нищо не те принуждава да го правиш. Това пък е предимството на частичното самоубийство.
Тръгнах към вратата.
— Ще го доведеш тук за разпит ли?
Озърнах се за миг на излизане.
— Целта ми е по-скромна. Просто искам да пречукам оня кучи син.
След минута попаднах сред мрак и тишина в Крило 5.
7.
Излязох много предпазливо, наоколо май не се мяркаше никой. Чудесно. Затворих черната порта и побързах да се отдалеча от нея.
Нещо не беше наред и минаха няколко секунди, докато обмисля смътните си впечатления.
Да, тишината. Твърде необичайно беше да чувам само ехото от собствените си стъпки. Никакви шумове от машини, дори от подвижните пътеки. Въздухът ми се стори значително по-топъл от привичната температура, не усещах дори лек полъх. Здрачът също беше някак по-плътен, макар че далече вдясно виждах слабо осветено място.
Не дадох воля на любопитството си, а продължих в избраната посока. Там беше най-близката пренасяща колона — мрачна виеща се кула сред хаоса от начупени очертания, която сякаш чезнеше в безкрая.
Опасявах се, че ще трябва да се изкачвам пеша по спиралата.
Дали господин Блек ме причакваше някъде наоколо? Вероятно, щом знаеше как си служим с черните порти, бе предвидил откъде ще проникна в Крило 5.
Дали бедствието показваше до какви крайности можеше да стигне в желанието си да ни унищожи? Или беше отдавна подготвена диверсия, част от план, в който отстраняването ни е само незначителна подробност?
Все едно. Бях готов да приключа с него.
Промъквах се напред в тъмнината. Дали имаше повреда в Подземието, или енергията се отклоняваше другаде заради особено тежка авария?
А какво ли правеше Гленда? Дали знаеше? Беше ли замесена във всичко това?
Изведнъж се вцепених, само ръката ми успя да докопа дръжката на оръжието и почти го измъкна от кобура. Що за дивотия?…
Акорд. Още един. После гневно набиваща се в ушите музика. Агресивно и нервно изтръгната на орган не много далече от мен. След секунди се сетих коя е мелодията, твърде неуместна в това място на размисъл и покой — „Проклятието на Фауст“.
Разбира се, свих наляво, воден от звуците. Има обстоятелства, когато запознаването с неестественото е не само приемливо, но и задължително. Например ако нямаш представа какво става наоколо.