Избор на оръжие

Фридрих Незнански Избор на оръжие Маршът на Турецки #23

Вместо пролог Турецки в немилост

В началото на юли 1996 година, скоро след като преизбраният за втори мандат президент на Русия Борис Николаевич Елцин положи клетва, в малкия южнобаварски град Гармиш-Партенкирхен, разположен в живописните предпланини на Алпите, два пъти домакин на зимните олимпийски игри, започна работа международен симпозиум на тема „Научно-техническият прогрес и жизнената среда на човека“. Както бе обявено в предварителната информация за пресата, в симпозиума участваха експерти от Германия, Русия, САЩ и Великобритания, а основен докладчик беше преподавателят от Мичиганския университет професор Дейвид Н. Бигърс, известен с активното си участие в дейността на движението „Грийнпийс“.

Възгледите на Бигърс бяха добре познати от многобройните му публикации в световния печат, а самият проблем за опазване на околната среда въпреки изключителната си важност не предлагаше нищо сензационно, така че медиите не проявиха особен интерес към срещата. Появиха се само няколко реда в хрониката на „Мюнхен беобахтер“, местните гармишки вестници отделиха малко повече място, но в тях се изтъкваше не толкова значението на тази международна проява, колкото удобствата, които Гармиш-Партенкирхен може да предложи за бъдещите организатори на конференции и срещи на всякакво равнище.

С това интересът към симпозиума бе напълно изчерпан, на което фактически разчитаха и организаторите. Нещо повече — дори ако някой от журналистическото братство бе решил от чисто любопитство да присъства на работата му, нямаше да получи тази възможност: всички входове и коридори към конферентната зала на хотел „Президент“, където се провеждаха заседанията, бяха блокирани от двайсетина млади мъже. По реверите на елегантните им костюми бяха закачени картички с надпис „Консултант“ и името на страната, която представляваха. Те се държаха с безукорна учтивост, под саката им не се очертаваха кобурите с пистолетите, но човек не трябваше да е особено проницателен, за да се досети, че тези мъже са охрана, при това от такава висока класа, че не им е необходимо оръжие, за да осигурят безопасността на поверения им обект.

А този обект бяха участниците на международния симпозиум „Научно-техническият прогрес и жизнената среда на човека“. В действителност темата звучеше доста по-различно: „Актуални проблеми на международното сътрудничество в борбата с трансграничните мафиотски структури, тероризма и организираната престъпност“. Целта на обсъжданията беше да се изработят конкретни препоръки за създаването на международен център, който да координира действията на правозащитните органи на страните участнички в борбата срещу новото глобално зло: срастването на международните престъпни групировки, широкото им навлизане и завладяване на съвсем легални сфери от бизнеса (освен нелегалната търговия с наркотици, оръжие и други стоки), влиянието на мафията и нейните представители върху икономиката и политиката.

Делегациите на САЩ, Русия и Великобритания бяха оглавени от високопоставени ръководители на службите за сигурност, в тях като експерти влизаха по трима-четирима души от всяка страна — най-добрите от най-добрите: американски полицаи и агенти от ФБР, инспектори от Скотланд Ярд, германски оперативни служители, агенти от ФСС и служители от Главната прокуратура на Русия. Сред членовете на руската делегация беше и старши следователят от Главната прокуратура А. Б. Турецки.

Срещата бе подготвена при изключително голяма секретност и само ръководителите на делегациите знаеха, че инициативата бе подета лично от президентите на САЩ и Русия — Бил Клинтън и Борис Елцин, канцлера на Германия Хелмут Кол и премиера на Великобритания Джон Мейджър по време на конфиденциалната им среща на юбилейната конференция на ООН в Ню Йорк. САЩ, които бяха най-силно обезпокоени от проникването на руската мафия в живота на тяхната страна, настояваха за ускоряването на това международно начинание, но Русия се бавеше в очакване на резултатите от президентските избори и едва след победата на Борис Елцин при втория тур даде съгласие за събирането в Гармиш-Партенкирхен.

Вторият ден на симпозиума започна с доклад на Питър Редуей, ръководител на американската делегация и директор на разузнавателната школа във Вашингтон. Речта му продължи повече от два часа и бе изслушана с огромно внимание от участниците. Фактите повече или по-малко се знаеха от всички, но вашингтонските аналитици, извършили твърде обемна и задълбочена работа по тяхното обобщаване, бяха показали връзката между събития в различните точки на планетата — от Босна и Херцеговина до Чечня и Таджикистан, от турския Кюрдистан до окупираната част на Палестина и Либия, така че в крайна сметка картината на заплахата срещу целия цивилизован свят бе представена съвсем убедително. Редуей изтъкваше необходимостта борбата с тази нова и страшна заплаха да се превърне в приоритет за всички правителства, и то не само в организационен план. Не по-малка роля той отреждаше и на човешкия фактор: за тази работа трябва да бъдат привлечени най-талантливите, най-опитните и смели хора. Питър Редуей беше добър оратор и си позволи да завърши с шега: „Имаме нужда от джеймсбондовци, и то не единици или десетки, а толкова, колкото може да ни даде всяка страна. Само така ще можем да разчитаме на успех.“ Шегата му постигна целта си — по лицата на слушателите се мярнаха усмивки.