— Моля за извинение. Но просто реших, че така ще бъде по-добре. Посещението на следовател от Главна прокуратура можеше безпричинно да ви разтревожи. Още повече че същия ден дойдох при вас по-скоро като журналист, а не като следовател.
— Друго имах предвид. Защо не ми казахте, че Игор е мъртъв?
— Тогава и аз самият не знаех. Честна дума. Нещо повече, аз бях съвсем сигурен, че човекът, чиито снимки ви показах, е вашият бивш съпруг. За смъртта на Игор узнах чак на следващия ден.
— Как е загинал?
— Игор е бил убит в един парк в предградията на Ню Йорк.
— Кой го е извършил?
— Бандити от руската мафия.
— Защо?
— За да се възползват от честното му име и от резултатите от проучванията му в Имангда. Ние знаем кой е убиецът. И той ще си понесе наказанието.
— Ще си понесе наказанието… Но Игор вече го няма… Къде е погребан?
— В Претория. Джоан го е транспортирала дотам… Съзнавам, Олга Николаевна, че каквото и да ви кажа в момента, ще прозвучи неуместно. Случвало ми се е да загубя много добри приятели и свои близки. И ми е познато това чувство на безпомощност пред загубата. Човек вече нищо не може да промени, смъртта е безвъзвратна. В такива случаи животът ни се струва безсмислен. Но животът е свято нещо, божествен дар за хората. Вие имате дъщеря, внук. Игор живее в тях. И във вас. Нямате право да го забравяте. Това е вашият дълг пред паметта на този прекрасен и храбър мъж.
Олга Николаевна го слушаше внимателно.
— Благодаря… Не се безпокойте за мен. И все пак съм ви благодарна за топлите думи.
Тя запали още една цигара.
— А вие как узнахте за смъртта на Игор? — попита Турецки.
— Това е странна история. Всъщност аз дойдох при вас заради нея… Вчера, когато бях на работа, у дома е идвал някакъв млад мъж, който се представил за адвокат и показал документите си. Катерина беше сама вкъщи с детето, така че тя е разговаряла с него. Той й казал, че след смъртта на Игор Константинович Никитин, Катя като негова пряка наследница трябва да подпише някаква декларация, че ще претендира за своя дял от наследството. Дъщеря ми не съобразила веднага, че става дума за баща й — детето беше болно и в момента нещо е мрънкало. Изобщо взела, че подписала. Разказа ми всичко това вечерта, когато се прибрах от работа. Отначало и аз не разбрах нищо, дори я накарах да повтори разказа си за случилото се два-три пъти. Накрая като че взех да проумявам. Но все пак не мога да си обясня много неща. За какво наследство става дума? Защо мястото, където е открито наследството, е Москва — така е казал мъжът, струва ми се, — а не Претория, където живееше и работеше Игор? И въобще какво значи всичко това? Разбрах, че отговор на всички тези въпроси бих могла да получа само в Москва. И дойдох при вас…
— Ходихте ли при някой адвокат?
— Не, реших да поговоря първо с вас. Вие можете ли да ми обясните как стоят нещата?
— Ще се опитам… Доколкото си спомням нещата от наследственото право, дъщеря ви Катя, съпругата на Игор — Джоан, и децата им Константин, Пол и Олга, се явяват негови преки наследници. С равни права. Ако някой от наследниците се откаже от своя дял, той се разпределя поравно между останалите претенденти. А наследството е открито в Москва, защото Игор Никитин има влог в Народната банка, който възлиза на сто двайсет и четири милиона долара. Превел е тук тези пари, за да ги вложи в разработването на Имангда.
— Сто двайсет и четири милиона долара?! — недоверчиво възкликна Олга Николаевна. — Откъде у него толкова пари?
— Той е получавал добра заплата в Претория и доста сполучливо е играл на Нюйоркската фондова борса.
— Но… тези пари са на семейството му. Ние нямаме право на тях. Ще накарам Катка да си изтегли декларацията.
— Ще престъпите неговата последна воля и дори ще оскърбите паметта му. Спомнете си, че той постоянно ви е изпращал пари — от Щатите и от Канада. Така ли беше?
— Да.
— А между другото, в Щатите той е живял от социална помощ за безработните, която е възлизала само на около триста долара месечно. Е, плюс талони за храна и наем за жилището. В Канада на първо време също е печелил не повече от петстотин-седемстотин долара. И дори при тези малки доходи той е намирал възможност да ви помага. Защото е чувствал Катя за свое дете точно толкова, колкото Олга, Костя и Пол.