— Тогава да вземем този момент за отправна точка и да започваме…
4.
Разработката на общия план за операцията не отне много време. Решиха, че с цялостното ръководство ще се заемат Грязнов и Яковлев, а майор Софронов ще оглави оперативната група. За транспорт се разбраха да вземат два джипа от новите, които наскоро бяха закупени специално за нуждите на милицията; двете ескортиращи коли също нямаше да бъдат лади, а от новите бяло-сини фордове със сирени и буркани. За всеки случай щеше да ги следва и една камионетка с барети.
Турецки остави Грязнов, Яковлев и Софронов да доуточняват подробностите и побърза да отиде в „Глория“: трябваше да се обади в Ню Йорк, за да уговори точния час за излитането на самолета с Кейт Уилсън и сержантите от нейния отдел, а най-важното — да се заеме с публикуването на материалите за Имангда.
Както беше обещал Макс, петте копия от дневниците на сондажите вече бяха готови, размножено беше и обяснението на Смирнов. Денис Грязнов беше успял да отиде до Министерството на промишлеността и да вземе експертно заключение за документите. Той каза на Турецки, че професорът, който е дал заключението, навремето също е работил в Имангда и е смятал за грешка прекратяването на проучванията. А сега, когато прегледал съдържанието на дневниците, бил просто смаян от получените резултати.
Подреждането на материалите в папката за Главна прокуратура още не беше приключено, но решиха, че тази работа може и да се поотложи.
Най-напред отидоха в „Нова Русия“. Главният й редактор беше стар вестникар и подушваше сензацията от километър. Още щом прочете петте страници, които Турецки беше написал специално за вестника, веднага извика отговорния секретар и му нареди да помести материала на първа страница в утрешния брой. Секретарят възрази, че броят вече е готов за печат, но редакторът се намръщи и отсече:
— Сваляш всичко от страницата. На тяхно място пускаме сензация. Заглавието е: „Наш кореспондент откри несметните богатства на Таймир“. Това ще бъде истинска бомба!
— Не е ли малко силничко? — опита се да възрази Турецки. — Може например: „Наш сътрудник намери в архивите документи, които…“
— Е-е, и ти ги заточи едни! „Които“! „Каквито“! Нали донесе сензацията? Благодаря ти. Не ме учи как да я поднасям!
Турецки разбра, че е излишно да спори с него: щом като е сензация — да излезе като сензация.
Заместник главният редактор на „Комерсант дейли“ се оказа журналист със съвсем друг стил на работа, от новата школа. Той бързо вникна в същността на нещата, позамисли се и попита:
— Ще имате ли нещо против, ако публикуваме материала не в този брой, а в следващия?
— Ще имам — рязко отговори Турецки. — И то съвсем категорично. Или ще публикувате материала в утрешния брой, или изобщо няма да ви го дам.
— Но вестникът фактически вече е готов, а вашият материал и всички документи ще заемат половината брой.
— Значи ще се наложи спешно да пренаредите нещата.
— Между другото, едно подобно забавяне само с ден би дало възможност да се спечелят маса пари.
— На кого?
— И на вас, и на нас.
— Точно това не искам да допусна. От тези пари ще капе човешка кръв. Така че вземате ли материалите?
— Ще трябва да се посъветвам с главния редактор. Ще позволите ли да взема документите, за да му ги покажа?
— Добре, съветвайте се — разреши Турецки. — Но не много дълго.
След петнайсетина минути младежът се върна в кабинета.
— Главният се съгласи.
— Кога подписвате броя за печат?
— Обикновено в шест часа. Но с тези промени едва ли ще успеем по-рано от осем.
— Към осем ще се отбия да проверя дали материалът е влязъл.
— Нямате ми доверие, така ли? — засегна се той.
— Уви, не. Защото вие не сте журналист, а икономист.
— Аз наистина съм завършил икономика.
— Точно затова ви нямам доверие — отсече Турецки.
— Хитрец — отбеляза Денис, когато излязоха. — Сега сигурно се е залостил на телефона да звъни на познатите си брокери.
— Късно е. Търговският ден на борсата вече е приключен. Но не е излишно да се презастраховаме. Да отидем и в „Икономически вестник“.
В „Икономически вестник“ се повтори приблизително същата история. Но главният редактор се оказа по-съобразителен и предприемчив: