— Ще пуснем материалите ви още в утрешния брой. Но при условие, че ни предоставите изключителното право за тяхната публикация.
— И дума да не става — възрази Турецки. — Тази документация ще излезе утре във всички наши икономически издания, а освен това ще бъде предоставена и на английския „Иконъмист“.
— С каква цел?
— За да се изключи всякаква възможност за борсови спекулации с курса на акциите на „Норилски никел“.
— Не разсъждавате като икономист, но вашата убеденост прави впечатление. Ще публикуваме материала ви. Това е сензация. А сензацията е реклама. Елате към седем часа, за да се уверите, че материалът е в броя.
— Непременно ще дойда — обеща Турецки.
— Хич не ми харесват тия работи — каза той на Денис, когато излязоха от редакцията на „Икономически вестник“. — Дали наистина ще успеем да изпратим материалите в „Иконъмист“?
— Разбира се. По Интернет.
— Добре. И още нещо. Ще разпечатаме още сто копия и утре рано сутринта ще ги разпратим по куриери в най-големите банки. И то преди борсата да е отворила. А останалите екземпляри ще ги откараме направо до борсата и ще ги раздадем на брокерите. Фактически така ще блокираме всякакви опити за машинации.
Денис се засмя.
— Представям си само каква лудница ще стане там! Земетресение десета степен. Ще ми се да видя как ще се издължи физиономията на нашия приятел господин Дорофеев, когато разбере, че всички тези милиарди долари му се изплъзват от ръцете като пясъка на така мечтаните от него плажове по Азорските острови.
— Аз пък бих искал да видя как ще реагира нафукания баровец, който се представя за Никитин. По принцип злорадството не е хубаво нещо, но все пак… Подобни дреболии придават на живота допълнителна прелест. Както ароматът на едно цвете. Глупост някаква, ама ти прави кеф.
— Защо не, може пък наистина да го видите — предположи Денис.
— Би било малък, но много приятен подарък от съдбата.
Но този път съдбата не беше склонна да глези естетическите потребности на нежната душа на следователя Турецки. Когато се върна в „Глория“ и се свърза с нюйоркската полиция, той разбра, че лейтенант Кейт Уилсън, придружавана от сержантите Харпър и Уески, вече е излетяла от Ню Йорк и ще пристигне в Москва около 23 часа московско време.
5.
Мъжът, който се представяше за Никитин, сновеше из хола на просторния си апартамент на шестия етаж в хотел „Космос“ и пушеше цигара след цигара. От обичайната му невъзмутимост не беше останала и следа. Беше страшно ядосан, по-точно вбесен. Проклети тъпанари! Вече на никого не можеше да разчита, че ще му свърши работа. Да не успеят да вземат документите от оня немощен старец с цял куп дъщери и внуци. За хиляда долара той не само дневниците на сондажите, но и целия си архив до последната хартийка щеше да даде! А за десет хиляди и душата си би продал. При тая жалка пенсия! При сегашните цени в Русия! Ама не, на оня тъпанар му хрумнало да вземе ютията! Стар мухлясал дръвник! Да провали подобна операция! Съвсем сигурна! Гениално замислена! Изпипана и до най-малката подробност! И заради един такъв идиот…
Не, в тая страна не може да се върши работа. Каквито задръстеняци си бяха, такива и си останаха. По-рано поне заповедта означаваше нещо. Сега плюят на всякакви заповеди. Дай им само пари. Ама понеже са мърлячи, работят за твоите долари точно толкова през пръсти, колкото навремето за заплатата си. Тоя идиот не успя да взриви и колата на хапльото Турецки, големия следовател! Пак добре, че вторият опит успя — едно главоболие по-малко.
А беше главоболие, каквото и на врага си не би пожелал. Ама че малшанс — точно сега да попадне на стар познат на Никитин. И то какъв познат! За когото нищичко не знае. А така старателно разработваха легендата. Но в нито един от материалите на КГБ нямаше подобно име. Всъщност те не са се задълбавали много-много в биографията на Никитин, ограничили са се само с подробности за него и близките му след завръщането му от Норилск. А е трябвало. И това ми били служители на КГБ — мамка им мръсна! Накараха го да се изпоти сто пъти! Една погрешна дума и край! Защото Турецки не е някакъв обикновен журналист, а един от най-опитните следователи на Главна прокуратура, ако се вярва на Дорофеев. И при най-малката грешка би заподозрял нещо. Все пак мина добре, повечето време говореше само той. Явно наистина е бил приятел на Никитин, макар че по някое време това беше съмнително. Познава го добре, познава Олга и Катя, знае най-различни подробности от живота му: че е трябвало да се търсят лекарства за Катя, че е работил на шлеп, дори веднъж е ходил там и са го посрещнали хладно, помислили го за доносник. И оня брадат поет с циничните стихчета. Сбиването за Милка Полторак. Борзов гореше от желание да разпита Дорофеев по-подробно за Турецки, но беше рисковано, можеше случайно да се издаде. Така или иначе, тоя стар познат на Никитин представляваше за тях много сериозна опасност. За щастие се отърваха от него.