— Наистина е смешно — не съвсем уверено каза Турецки.
— Елате да изпушим по една цигара — предложи Денис. — След пет минути ще пристигне Дорофеев, а секретарят му помоли да не пушим пред него, защото бил алергичен към тютюневия дим.
В един без три минути пред „Глория“ спря нов милиционерски форд, от който слезе полковник Грязнов. Двамата с Турецки тъкмо се поздравиха и започнаха да си приказват, когато зад служебния форд меко закова тежка сребриста лимузина с тъмни стъкла и емблемата на „Мерцедес“. Шофьорът отвори на Дорофеев задната врата, придружи го до агенцията и понечи да влезе след него в директорския кабинет, но Денис го спря:
— Изчакайте в хола. Тук безопасността на вашия шеф е гарантирана. Заповядайте, Иля Наумович. Позволете да ви се представя: Денис Грязнов. Може да ме наричате просто Денис.
Дорофеев се поспря колебливо.
— Предполагах, че ще разговарям с Вячеслав Иванович Грязнов. Препоръчаха ми го като сериозен партньор.
— Вячеслав Иванович Грязнов е ето там, запознайте се. Той основа „Глория“, но сега е заместник-директор на Московската криминална милиция. През последните шест месеца аз движа всички случаи на агенцията, но винаги разчитам на съветите му.
Дорофеев и Грязнов-старши се ръкуваха.
— А това е Александър Борисович Турецки, старши следовател от Главната прокуратура — представи го съвсем официално Денис. — В момента Александър Борисович е в отпуска и ние го използваме за консултант.
Турецки се понадигна от креслото и леко кимна. Със същото кимане отговори и Дорофеев. Очевидно присъствието на Грязнов-старши и на Турецки разсея всичките му съмнения и той се отпусна в предложеното от Денис кресло.
— Преди да преминем към деловия разговор, искам да ви попитам нещо — продължи Денис, заемайки мястото си зад директорското бюро. — Вашият телохранител ви е и шофьор, така ли?
— Обикновено да.
— Позволете да ви дам безплатен съвет. Вие правите една доста типична грешка. Телохранителят трябва да се занимава само със своята работа: да контролира обстановката и да преценява всяка промяна в нея. От него няма почти никаква полза, ако седи зад волана, защото цялото му внимание е ангажирано с пътната обстановка.
— Благодаря — кимна Дорофеев. — Ще го имам предвид.
— И така, какво ви води в нашата агенция?
Добре се справя, нахалникът му с нахалник, помисли си Турецки. Любезно, но с подчертано достойнство. Вижте ни, ние сме най-добрите.
— Разбирате ли, попаднах в една доста деликатна ситуация… — започна Дорофеев.
Денис го прекъсна:
— Извинете, но трябва да ви предупредя, че разговорът ни се записва. После ще бъде разпечатан.
— Защо?
— За да го анализираме по-късно, ако се наложи. Практиката показва, че участниците в един разговор възприемат не повече от половината от всичко казано. Проучването на стенограмата дава възможност да се запълнят празнотите.
— Интересно наблюдение. Аз също водя важните си преговори със стенограма. А останалите…
— Никой не може предварително да е сигурен кое ще се окаже важно и кое — не.
— Вероятно сте прав. Трябва и аз да въведа такава практика. Та преди пет дни към мен се обърна един човек с перспективно инвестиционно предложение — продължи Дорофеев, като старателно подбираше думите си. — Той иска Народната банка чрез една от нашите холдингови компании да купи концесия за разработката на едно рудно находище и акции от голямо рудодобивно предприятие.
— Кое? — пожела да уточни Денис.
— Бих предпочел да не го споменавам. Този господин е гражданин на САЩ, името му е Никитин. Игор Константинович. Ето визитната му картичка… Той имал информация, че през следващия месец акциите на това предприятие ще се повишат най-малко сто пъти.
— На каква сума възлиза цялата сделка?
— Не можем ли да минем без подробности? — попита Дорофеев.
— Изключено — поклати глава Денис. — В противен случай, Иля Наумович, ще се наложи да се обърнете към друга агенция. Ние работим с клиентите си само при условие, че те имат пълно доверие в нас.
Добър ход, отбеляза си Турецки.
— Предполагам, че от ваша страна това наистина е необходимо — каза банкерът след известен размисъл. — Надявам се, че на свой ред и аз ще мога да разчитам, че тази изключително конфиденциална информация няма да стане достояние на трети лица?