Самолетът рулира на пистата за излитане, изрева с двигателите и след няколко минути бордовите му светлини се стопиха в мрака.
— Това беше — сякаш направи равносметката Грязнов.
Освободиха двете коли и камионетката с баретите и се качиха в удобния просторен джип.
Пътуваха мълчаливо. Кой знае защо, никой нямаше желание за разговори. Чак когато се показаха светлините на околовръстното шосе, Яковлев погледна часовника си и отбеляза:
— Всичко мина за три часа и четиридесет минути.
Грязнов потвърди:
— Все пак можем да работим хубаво, когато поискаме.
— Когато поискаме силно — уточни Турецки.
6.
„Нова Русия“:
Най-голямата сензация на века. Наш кореспондент откри несметни запаси от изключително богата никелова руда…
„Комерсант дейли“:
„Не съществуват ни най-малки съмнения относно истинността на документите, предадени в редакцията на нашия вестник от журналиста Борис Александров. Най-голямото геоложко откритие, извършено преди четвърт век, днес изправя пред тотална революция цялата никелова промишленост на Русия и кардинално променя ситуацията на пазарите за цветни метали в световен мащаб…“
„Икономически вестник“:
„Странният търг вече не е тайна. Сензационните архивни документи, които публикуваме днес, дават възможност да се предположи, че в конкурсната борба за спечелване на концесията за разработка на Имангдинското находище със сигурност ще се включат най-големите банки и финансови структури не само в Русия, но и в целия свят…“
„Иконъмист“:
„От отбора на аутсайдерите изскочи нов лидер само за една нощ. След публикуването на документацията за Имангдинското находище на медно-никелови руди концернът «Норилски никел» се превръща в един от флагманите на руската промишленост. Изглежда, това е първият случай в историята на нова Русия, когато възраждането на най-важния отрасъл на цветната металургия няма да отнеме нито рубла от бюджета на страната, а напротив, ще стане стабилен и мощен източник на постъпления в хазната на Русия от така необходимата й твърда валута…“
Из телекса на агенция „Интерфакс“:
„Във финансовата история на нова Русия няма аналог на хаоса, който настъпи днес в залите на Московската фондова борса още при нейното отваряне. През първата половина на деня курсът на акциите на концерна «Норилски никел» се повиши 94 пъти, а към края на борсовата сесия — над 120 пъти. Характерът на сключваните фючърсни сделки показва, че водещите брокери очакват още по-нататъшно повишение на курса, и то значително… Както ни съобщиха от Комитета за държавното имущество, вече са подадени заявки от над двайсет големи холдингови компании за участие в търга за концесията за разработването на Имангдинското находище на никелови руди. Максималната стартова цена бе предложена от Народната банка — 600 милиона долара. Но за да спечели, Народната банка ще трябва да удържи на особено сериозната конкуренция от страна на Менатеп, Алфабанк, Мостбанк и други водещи финансови институции. Според някои специалисти не е изключена вероятността концесията за разработването на Имангда да бъде продадена за не по-малко от един милиард долара…“
Глава девета
Часът на бика
1.
Целия следващ ден Турецки прекара в „Глория“, където заедно с Денис подготвяха за Главна прокуратура предварителните следствени материали по делото на Дорофеев: редактираха разпечатките на разговорите, като изчистваха от тях онова, което не беше от значение за делото, добавяха необходимите коментари за доизясняване на фактологията в едни или други документи. Доста време отне на Турецки и отчетният доклад за командировката в Норилск с описание на проведените в града срещи. Наложи се да нанесат известни корекции при уточняването на някои подробности, за да не бъде обвинена „Глория“ в нарушаване на закона за следствената дейност, което можеше да й коства лиценза. Ето защо „Външното наблюдение“ бе преименуван на „Служба за охрана на клиента“, а докладите му за движението и контактите на Дорофеев бяха представени като случайни впечатления при изпълнение на охранителните мероприятия. Впрочем това бе заложено като клауза в договора на „Глория“ с Народната банка и не беше забранено от закона. По-трудно беше с подслушването, но и тук намериха изход: част от информацията представиха за случайно дочути разговори, друга част обясниха с факта, че модерната апаратура, с която разполагат, е успяла да хване сигнала на подслушвателните устройства в кабинета на Дорофеев и да запише предаваните от тях разговори. В документите пишеше, че устройствата са били монтирани в кабинета на генералния директор на Народната банка от неизвестни лица, които едва по-късно са били разкрити (бившия началник на отдел „Анализи“ Б. Глузман). Помолиха Грязнов-старши да отчете подслушаните разговори в апартамент шестстотин тридесет и четири в хотел „Космос“ като мероприятие на милицията. МУР имаше за това съвсем законни основания във връзка с оперативната работа по убийствата на Кузнецов и Гармаш, а Борзов попадаше в кръга на тази разработка. Грязнов-старши доста време се колеба и мърмори, но накрая все пак даде съгласието си.