Навън вече беше тъмно, но полилеят в кабинета не беше запален. Пред Дорофеев имаше купчина книжа, които той преглеждаше на силната светлина от настолната лампа. Огромната маса за съвещания бе затрупана с вчерашни и днешни вестници, сред които Турецки съгледа „Иконъмист“ и „Индипендънт“.
— Мисля, Иля Наумович, че това ще бъде последната ни среща — каза той, настани се в креслото до бюрото и сложи пред себе си папката с делото за концерна „Норилски никел“.
— Дори не зная дали да се радвам, или да съжалявам — отговори банкерът.
— Нито едното, нито другото. Ще го приемем като факт. Без оценка.
— Съгласен съм. Но преди да преминем към работата, по която сте дошли, позволете ми само един въпрос. — Дорофеев кимна към вестниците върху масата за съвещания: — Защо го направихте?
— Боя се, че отговорът ми ще ви се стори малко високопарен.
— И все пак?
— За да опазя за Русия нейното национално богатство.
— Наистина звучи високопарно. Но аз ви вярвам. Колкото и странно да е. Възхищавам се от майсторството, с което осъществихте цялата тази операция, но трябва да призная, че изобщо не разбирам логиката на вашите действия. Надявам се, си давате сметка, че пропуснахте една добра възможност да спечелите страшно много пари?
— И на никой друг не дадох такава възможност. Включително и на вас.
— Сега говорим за вас. Страшно много пари — повтори банкерът. — И то спечелени честно.
— Двамата с вас имаме различно разбиране за честността.
— Това също ми се струва странно. Ние сме почти на една възраст, с еднакво възпитание, учили сме в училищата и институтите на една страна. Откъде може да е тази разлика във възгледите?
— Може учителите ни да са били различни? — предположи Турецки.
— Възможно е. Но да оставим това. Какво ви доведе при мен по това никое време?
— Известно чувство за морален дълг, което и аз самият не мога още да си обясня. — Бутна папката към Дорофеев и каза: — Тук са копията от документите, които тази сутрин бяха официално връчени на главния прокурор. Реших, че имате право да се запознаете с тях, преди той да е взел решение дали да възбуди следствие.
— Необичайна постъпка — отбеляза банкерът.
— И дори не съвсем законна — съгласи се Турецки. — Защото в делото има материали, които представляват служебна тайна.
— И въпреки това решихте да ме запознаете с тях. Защо?
— Преди всичко, защото тази информация беше събрана с парите на Народната банка, вашата банка. Но това не е най-важното. Решаваща за мен беше една ваша постъпка, на която може би самият вие не сте придали голямо значение.
— И коя по-точно?
— Когато превърнахте бандитските пари в наследство за жената и децата на Игор Никитин. Разбирам, че сте преследвали свои съвсем конкретни цели и това е било, така да се каже, страничен ефект. Но фактът си е факт: вие го направихте, дори да сте нямали такава цел.
— Защо смятате, че не съм способен да преценявам моралния аспект на постъпките си? Аз напълно осъзнавах онова, което върша.
— В такъв случай имам още по-сериозно основание да ви донеса тази папка.
— Дело: „Норилски никел“ — прочете Дорофеев надписа. — Според вас какво решение ще взема, след като прегледам материалите в това дело?
— Каквото и решение да вземете, то ще бъде ваше решение. И само ваше. — Турецки стана. — Всичко хубаво, господин Дорофеев.
— Всичко хубаво, господин Турецки…
Долу във фоайето го пресрещна Пономарьов. Изглеждаше доста разтревожен. Въведе Турецки в стаята на охраната, отпрати дежурния и посочи един от мониторите. На екрана се виждаше кабинетът на Дорофеев. Банкерът седеше зад писалището си и четеше материалите от делото.
— Видях всичко, той беше забравил да изключи камерата. Какво му дадохте?
— Това са копия от следствените материали, които тази сутрин бяха връчени на главния прокурор.
— Защо го направихте? Ами ако после се укрие или избяга в чужбина?
Турецки нехайно сви рамене.
— Това ще бъде негово решение…
Вкъщи се прибра към дванайсет часа. Нина отдавна спеше, а Ирина го чакаше с вечерята.
— Защо закъсня толкова? Започнах да се тревожа. Измий си ръцете и сядай да вечеряш, сигурно вече всичко е изстинало.
— Благодаря, не съм гладен. Днес обядвахме с Денис доста добре, ходихме на ресторант по случай приключването на делото.