Денис поклати глава.
— За пълното проучване на този ваш партньор щяхте да платите само един процент от сумата на сделката. Защо не се обърнахте към професионалисти?
Банкерът леко сви рамене.
— Предполагах, че имам достатъчно добър усет за хората.
— Не допускате ли вероятността господин Никитин също да е узнал за тези осемдесет и четири милиона и да е дошъл при вас именно защото е бил сигурен, че при вашето положение на драго сърце ще приемете предложението му?
— Сега вече в нищо не съм сигурен.
— И затова се обърнахте към нас?
— Включително и затова.
— Да се върнем към вашия проблем. Какъв е той?
— Господин Никитин пристигна в банката направо от Шереметиево. Но още след първите няколко думи ме предупреди, че кабинетът се подслушва.
— От кого?
— Не знаеше.
— И какво му е дало основание да мисли така?
— Не ми обясни. Каза само, че е сигурен в това.
— Точно така ли се изрази: „Кабинетът се подслушва“? — намеси се в разговора Турецки.
— Не. Той изобщо не го каза, а го написа в настолния ми бележник.
— Какво точно написа?
— „Подслушват ни.“ На глас си говорехме за съвсем незначителни неща, въпросите за естеството на предложението му аз пишех в бележника, а Никитин ми отговаряше по същия начин. Но така ни беше много трудно, затова той предложи да продължим разговора в хотел „Космос“, където смята да отседне. Отидох в „Космос“ след един час, както се бяхме уговорили, узнах от портиера къде е настанен Никитин и се качих при него.
— Сега, ако обичате, по-подробно — помоли Турецки. — Кой номер е стаята? Какво правеше той, когато влязохте?
— Всъщност не е стая, а апартамент на шестия етаж. Разопаковаше багажа си. Помоли ме да почакам за момент, извика камериерката и й даде сакото си за химическо чистене, изцапал го случайно на слизане от колата на паркинга. След като момичето си отиде, каза: „Сега вече можем да поговорим спокойно.“ Основното вече го знаете. Продължихме да обсъждаме най-различни подробности: кога ще бъдат преведени парите по наша сметка, кога да започнем изкупуването на акции…
— Кога? — попита Турецки. — След като получите парите от Дойчебанк?
— Не. Той каза, че допълнително ще ми съобщи кога започва реализацията на проекта. И това ще стане приблизително в течение на един месец. Изказа увереност, че през този месец акциите на „Норилски никел“ ще паднат още повече.
— И защо смята така?
— Въз основа на собствената си информация. Тази тенденция лесно може да се проследи. Служителите в отдела за анализ провериха ситуацията с никела по световните пазари. Ето подробния доклад, с диаграми и всички изводи. — Дорофеев извади от папката и сложи пред Денис още няколко листа, скрепени с кламер. — В общи линии това е положението. През последните три-четири години производството на никел постепенно намалява, цените на фондовите борси растат, а акциите на норилския концерн „губят теглото си“, както казваме ние. При номинал двеста и петдесет рубли и котировка приблизително сто и четиринайсет хиляди, системният спад на курса за седмица представлява приблизително хиляда и петстотин до две хиляди рубли.
— Нещо не ми е съвсем ясно — отбеляза Турецки. — Цените на никела растат, а акциите на най-големия производител падат. Защо?
— Себестойността на норилския никел е твърде висока и непрекъснато се повишава. Причината е, че рудните жили там са твърде надълбоко. Шахтите вече навлязоха на дълбочина над два километра. Влияние оказват и миньорските стачки, работниците настояват за увеличение на заплатите и подобряване на условията на труда. Впрочем напоследък стачките спряха.
— Продължавай — кимна Турецки на Денис.
— Та какъв е всъщност вашият проблем? — попита Денис.
— Преди да си тръгне от кабинета ми, господин Никитин написа в бележника да изгоря записките ни. Към края на разговора в хотела той попита дали съм го направил. Отговорих му, че съм ги накъсал на ситни парченца и съм ги изхвърлил в кошчето. При себе си нямам нито пепелник, нито запалка, а не ми се щеше да искам от служителите си, това можеше да събуди у тях ненужно любопитство. Никитин доста се разтревожи и настоятелно ме посъветва да се върна в банката и да изгоря всички късчета. Отначало не придадох голямо значение на думите му и се прибрах у дома. Но когато се сетих колко бе разтревожен, и аз започнах да се безпокоя. Извиках колата и се върнах в банката. Но…