— Само защото знаеш по-малко от мен. Същата нощ, някъде към два и десет, Очиларя е бил убит. Ладата му се е блъснала с камаз на празно шосе на четири километра от аерогарата. Съдейки по следите, камазът рязко е навлязъл в насрещното платно и е блъснал челно ладата на Очиларя. Изчезнал от местопроизшествието, на сутринта го намериха изоставен на пътя за Петербург. Силно смачкана предна броня със следи от боята на ладата. Изясни се, че предишната вечер е бил откраднат от автобазата, когато шофьорът слязъл да си подпише пътния лист. В сводките това е минало като пътнотранспортно произшествие. Но в действителност нещата изобщо не стоят така.
— Сигурен ли си?
— Стопроцентово. Моите хора успяха да снемат пръстови отпечатъци от кормилото на камиона. Били са изтрити, но набързо и тук-там е останало нещо. Успяхме да ги проверим и се оказа, че зад волана е бил Гъсока, човек на Бурбона, шефа на химкинската групировка. Признат бандит. Те държат цялото Шереметиево. Гъсока вече от почти една година е в списъка за федерално издирване. Все още ли се съмняваш?
— Това е нишка, можем да се хванем за нея — съгласи се Турецки след кратък размисъл. — А вторият труп?
— За него още не съм сигурен, макар че имам известни подозрения. Ще проверя и ще ти кажа. А сега да тръгвам, че сигурно вече са се скъсали да ме търсят.
— Какво мислите за всичко това, чичо Саша? — попита Денис, след като вратата се затвори зад Грязнов-старши.
Турецки позабави отговора си.
— Изобщо не ми харесва.
— Генералът от КГБ ли?
— И той. Как така ще следят Никитин три дни, без да засекат с кого се среща? Значи не са го следили през цялото време. Или пък Пономарьов не е разказал всичко на банкера. Невъзможно е тоя хубавец три дни да не общува с никого. В такъв случай какво е правил в Москва? И дори не това е най-важното. Твърде просто изглежда всичко. Доверчив банкер. Генерал от КГБ в оставка, работещ за конкуренцията. Също като в детско блокче: свържи точките с молив и оцвети картинката. И тази картинка май се опитват да ни я пробутат заедно с боичките. Прекалено заповеднически казват: точно с тези цветове ще оцветяваш. А най не ми харесва самият Дорофеев. Той не е от хората, които можеш да заблудиш с някакъв си стар замък и ролс-ройс. Не му вярвам. Нито пък, че не е знаел за теб и очаквал да си има работа само със Слава. Не му вярвам дори, че нашето присъствие на този разговор го е изненадало. Не знам защо, но да пукна, ако мога да му повярвам.
Денис възкликна с възхищение:
— Ама каква интуиция имате, чичо Саша!
— Благодаря. Да нямаш още информация по случая, която да не знам?
Денис извади от настолната папка фирмена бланка на „Глория“ с компютърна разпечатка, подаде я на Турецки и обясни:
— От Народната банка.
Файл „Глория“. Еднолична частна фирма. Детективско-охранителна агенция. Лиценз № 01934 от 15 август 1994 г. Основател и първоначален собственик е бившият служител на Московската криминална милиция полковник Вячеслав Иванович Грязнов. От януари 1996 г. собственик на агенцията е Денис Андреевич Грязнов, племенник на Вячеслав Иванович, роден през 1968 г., живял по-рано в гр. Барнаул. Специализация: охрана на важни лица, предимно чужденци, информационни услуги, издирване на изчезнали лица, консултантски услуги, системи за охранителна сигнализация и наблюдение, електронна техника за радиовръзка и звукозапис, средства за наблюдение и проследяване, откриване на технически канали за изтичане на информация. Връзки: заместник-директорът на МУР полковник В. И. Грязнов, началникът на втори отдел (убийства) подполковник Владимир Николаевич Яковлев, старши следователят при Главна прокуратура на РФ старши юридически съветник Александър Борисович Турецки, заместник главният прокурор по следствената дейност на РФ, държавният юридически съветник втори клас Константин Дмитриевич Меркулов, бившият директор на МУР, експерт към Съвета за сигурност на РФ генерал-майор Юрий Иванович Фьодоров и др. Справката подготви А. А. Пономарьов.
Турецки върна разпечатката на Денис.
— Значи съм бил прав.
— Как мислите, дали е знаел, че имаме информация за договора с „Трейдинг интернешънъл“? — попита Денис.
— Струва ми се, че не. Май за него това беше истинска изненада. И то крайно неприятна.
— Но защо тогава дойде при нас?
— Може би ни е отредил някаква роля в замисъла.
— На агенция „Глория“?
— По-скоро на МУР и главна прокуратура. Колко души можеш да отделиш за случая?