— Колкото трябва.
— Нека да пресметнем. Двама по петите на Пономарьов, още двама за Дорофеев, а ако се появи Никитин — и за него двама. Утре трябва да се провери кабинетът на Дорофеев за бръмбари. Ако има — да не се пипат. И при всички случаи да поставим наши. А, да не забравим и апартамента на Никитин в „Космос“. Домашните телефони на Пономарьов и Дорофеев…
— Заемате ли се с този случай, чичо Саша? — повтори въпроса си Денис.
— Как заемам ли се?! — учуди се Турецки. — Мисля, че вече се заех.
5.
Значи Гъсока. И Бурбона, признатият бандит4.
Признат бандит. Тези две думи навяваха усещане за варварство, първична жестокост, напомняха за времето на черните котки и таласъмите, всявали ужас у жителите на следреволюционна Русия, съдържаха някаква архаичност, която не се съчетаваше с необичайната лексика, навлязла в бита на нова Русия — лизинг, шопинг, маркетинг, трансфер… А едновременно с това архаичността съответстваше на действителността с изключителна точност, за което свидетелстваха сухите като протоколи документи, които Турецки проучваше в архива на Главно управление на МВР — свидетелство по-убедително и красноречиво дори от най-задълбочените и прецизни изследвания на учените криминалисти.
Из информационно-аналитичните материали на МВР на РФ:
В периода от 1926 до 1940 година НКВД на СССР приема редица секретни документи, регламентиращи работата на правозащитните органи за провеждане на външно и вътрешно разузнаване в престъпните организации, бандитски формирования, шайки крадци по всички вертепи и свърталища, както и правилата за работа с тайната агентура. През този период не се забелязва взаимодействие между престъпните формирования. Елементи на организираност се долавят само сред професионалните комарджии и апаши: обмяна на опит, разпределение на териториите и др. Именно в тази среда се заражда т.нар. „бандитско братство“, а по-късно се появяват първите признати бандити. Обединени, те не само че решават проблемите със самоотбраната си, но постепенно започват да вземат под свой контрол всички престъпни групировки. Взаимодействието, материалната подкрепа от общата бандитска каса, съвместните действия им помагат да противостоят ефективно срещу натиска на държавата както в местата за лишаване от свобода, така и извън тях. Признатите бандити (наричани в своята среда само бандити) са длъжни да се придържат към установените строги норми на поведение и безрезервно да подкрепят т.нар. „бандитска идея“. Предателството, дори след изтезания, в състояние на наркотично опиянение или психическо разстройство, се наказва най-строго, без да се вземат предвид никакви смекчаващи вината обстоятелства. Бандитът трябва да е честен към равните си по положение в престъпната йерархия, няма право да оскърбява или удря друг бандит, нито някой спазващ бандитския правилник престъпник. По отношение на хората извън организацията бандитът е свободен да предприема всякакви действия, които биха спомогнали за укрепване на властта на бандитите, включително насилие и убийство. Бандитът е длъжен да следи за дисциплината в затвора или лагера, да наложи там пълната си власт. В противен случай носи отговорност пред бандитското събрание. Има установена процедура за провеждането на събранията, на които бандитите и престъпните босове отиват без жени и оръжие. На тези сбирки се приемат нови членове, провежда се съд над провинилите се. Основни наказания са лишаване от званието бандит („да му отрежат ушите“), прехвърляне в по-ниска категория в йерархията („да го смъкнат“), но в повечето случаи обвиненият в нарушение на бандитския правилник или в отклонение от този закон се наказва със смърт. По данни на Министерството на вътрешните работи на РФ през 1988 г. броят на признатите бандити в Русия е 512 души, през 1990 г. — 660, през 1996 г. — 740. Шейсет и пет процента от тях са от кавказка националност, към тридесет и три процента — руснаци, 2 процента — узбеки, татари, украинци, казаци, евреи. В Москва и московския регион живеят около 120 признати бандити. Повече от половината от тях са родом от Кавказ, т.нар. мургави братя. През последните години между тях и бандитите от славянски произход рязко се засилва противопоставянето, борбата за прекрояване на сферите на влияние, придружена с кърваво разчистване на сметките. Традиционното влияние на признатите бандити и престъпни босове сериозно се подкопава и от новите групировки, сформирани обикновено от бивши спортисти от Москва и Московска област, както и ветерани от войните в Афганистан и Чечня.