— Какво по-точно трябва да разберат властите? — попита Турецки, забелязал, че от смръщеното лице на Бурбона бе изчезнало разсеяното изражение. Очевидно онова, за което говореше, беше наистина важно за него.
— Ами реалността. Разрушиш ли носещите колони на една сграда, тя ще се срути. А нима сега в Русия има поне едно нещо, което да не се крепи на връзките с престъпния свят? Промишлеността? Енергетиката? За финансите и търговията да не говорим. Махнете тези връзки и какво ще остане? Руини. А под тях ще лежат здравеопазването, образованието, културата. Истината е, че ние, признатите бандити, помагаме на държавата да се държи. И не трябва да ни преследват и убиват, а да ни признаят като реалност. Да се търси компромис с нас.
— А какво ще кажете например за участие в Държавната дума? — попита Турецки. — Има думата ръководителят на парламентарната група „Руски бандити“ господин Ермолаев, по прякор Бурбона. Да се готви за изказване лидерът на ЛДПР Жириновски. След него ще говори представител на групата „Наш дом Русия“. Добре звучи, а? Впрочем откъде идва вашият прякор — Бурбона? От марката уиски или от френската кралска династия?
— Не знам. Веднъж в спортната школа след един спаринг треньорът ми каза: „Ама че си бурбон!“5 И оттам тръгна… Несериозен човек сте, Александър Борисович.
— С това се различавам от вас.
— Не изпитвате никакво уважение към мен.
— Естествено. За какво да ви уважавам?
— Смятате, че няма за какво?
— В най-добрия случай мога да се сетя за някои качества. Волевия характер, да речем. Предаността към идеите на бандитското братство. Но едно е да признаваш, а съвсем друго — да уважаваш. Впрочем за какво избиване говорите? Кой ви избива?
— „Бялата стрела“. Само не се преструвайте, че нищо не сте чували за нея.
— Чувал съм. Дори нещо повече, ние се занимавахме с това дело6. Мит, нищо повече. Никаква „Бяла стрела“ няма и никога не е имало. Вие сами се избивате помежду си. Ако това беше възложено на спецчастите на МВР или на ФСС, досега и помен нямаше да има от вас. Никой нямаше да остане. Известни са ни всичките ви бази и явки. И почти всичките ви афери. Досиетата ви пращят от оперативна информация.
— И защо не ни довършите?
— Законът си е закон. Оперативните и агентурни сведения не се приемат от съда за доказателствен материал. А истински доказателства обикновено се намират трудно. Затова сега разговаряме с вас тук, а не в следствения арест на Бутирка или на „Матроска тишина“. И още нещо — за какъв компромис настоявате? Компромис на кого с кого? На властта с бандитите?
— Да — потвърди Бурбона. — В съвременния бизнес има проблеми, които властта по принцип не може да разреши. И с тях се заемаме ние. Или пък „безогледните“. Как ги решават те, много добре знаете. А ние смятаме, че всеки, дори най-сложният проблем, може да бъде проучен, да се стигне до споразумение, да се избегне насилието и безсмисленото проливане на кръв. Опитахме се да обясним това на властите. Не получихме отговор. И аз бих искал да разбера защо.
— Ще се опитам да ви обясня — започна Турецки. — Да се избегне проливането на кръв — чия? Насилието — над кого? Да не ни смятате за глупаци, които ще повярват, че бандитският събор някога се е интересувал от кръвопролитията, предизвикани именно от куршумите и ножовете на вашите наемници и охранители? Вие подлагате на насилие всички наред — от големия бизнесмен до самотния старец или собственик на някоя приватизирана дупка! Стига, Николай Иванович! Вас ви тревожи единствено собствената ви кръв, собствената ви безопасност, вие изпадате в ужас от безогледните безчинства, които се разпростряха и над самите вас. Предлагате ни компромис? Не, вашите сигнали са само отчаян вик за помощ, за защита от закона, от нашия закон, който вие цял живот сте нарушавали. И ето какво ще ви кажа: законът ще ви защити. Както всеки гражданин. И нищо повече. Но и не по-малко. Така мислят всичките ми колеги. И точно затова досега не сте получили никакъв отговор и няма да получите.