По описание на служителките от хотел „Русия“ — администраторката и камериерката — е бил изготвен портрет на неизвестния мъж, с когото О. Я. Кузнецов е излязъл от стаята си. Засега той не е идентифициран…
Из телекса на агенция „Интерфакс“:
Ще има ли стачки в Норилск? Днес се състоя съвместно заседание на стачните комитети на норилските миньори, металурзи и строители. С мнозинство бе прието решение да се обяви стачна готовност по всички рудници, строежи и предприятия на Норилския минно-металургичен комбинат „А. П. Завенягин“, които влизат в концерна „Норилски никел“. Исканията на трудещите се от заполярния град са: незабавно да им бъдат изплатени всички дължими заплати, да бъде осигурено редовно снабдяване на Норилск с хранителни продукти, решително да се засили борбата с престъпността. Последната точка от резолюцията е била внесена след вестта за убийството на председателя на стачния комитет на миньорите О. Я. Кузнецов, извършено в Москва. В случай че бъде обявена обща стачка, ръководителите на стачните комитети не изключват вероятността стачниците да предявят освен икономическите си искания и политически: оставка на правителството на Черномирдин, тъй като то не е съумяло да спре общия спад в производството и понижаването на жизнения стандарт на трудещите се, както и заради безсилието му да въведе ред в страната…
Из вестник „Комерсант дейли“:
За последните три дни курсът на акциите на „Норилски никел“ падна 2,2 пъти. Ако стачната готовност, за която е взето решение в Норилск, прерасне във всеобща стачка, катастрофалният спад на акциите на „Норилски никел“ неизбежно ще продължи…
Из седмичника „Икономически вестник“:
Странен търг. На 23 юли т.г. Държавният комитет по имуществото на РФ обяви открит търг за концесия за разработка на Имангдинското находище на медно-никелови руди, което се намира на 120 км северно от Норилск. Единствената заявка за участие в търга е подадена от дъщерна компания на Народната банка. Очевидно предложената от нея стартова цена в размер на 24 млн. щ. долара ще остане непроменена, тъй като други претенденти за получаването на концесията няма и едва ли ще се явят за един месец, какъвто е обявеният срок за подаване на заявките. Традиционните конкуренти на Народната банка като Менатеп, Инкомбанк, Мостбанк и др. фактически не проявиха интерес към търга, макар че изпратиха свои наблюдатели.
Както заяви генералният директор на Народната банка господин Дорофеев, концесията за разработването на Имангда, която банката се стреми да получи, е за чуждестранен инвеститор, чието име ще бъде оповестено след официалното обявяване на резултатите от конкурса.
История: геологопроучвателните работи в Имангда бяха започнати през 1958 г. и значително разширени през 1960 г., когато Норилският минно-металургичен комбинат, част от концерна „Норилски никел“, преживяваше остра криза за руда във връзка с изчерпването на старите находища „Норилск-1“ и „Норилск-2“. За остротата на тази криза говори фактът, че през 1960 г. бе публикувано постановление на министерския съвет на СССР за замразяване на производството на предишното му ниво, което, както е известно, представлява първи етап към закриване на предприятието. Положението бе усложнено от факта, че Норилският минно-металургичен комбинат е единственото предприятие в Норилск, а неговото затваряне поставяше на дневен ред въпроса за съществуването на целия град, чието население е над 120 хиляди души. При пробните сондажи, проведени в Имангда от Норилската комплексна геологопроучвателна експедиция, бе открита интрузия до пръснати в нея медно-никелови руди, близки по състав до бедната на метал скална маса от находищата „Норилск-1“ и „Норилск-2“. През 1961 г., след сензационното откриване на най-богатите залежи от медно-никелови сулфидни руди в Талнах, в непосредствена близост с Норилск, проучвателните работи в Имангда бяха прекратени.
В тази връзка интересът на анонимния чуждестранен инвеститор към имангдинското находище изглежда доста странен. Експертите на „Икономически вестник“ са единодушни, че той може да бъде оправдан само в случай, че бъдещият притежател на концесията разполага с някаква принципно нова технология за преработка и обогатяване на бедната медно-никелова руда, чрез която може да бъде произведена конкурентноспособна продукция. След консултации с водещи специалисти в областта на цветната металургия се оказа, че те не са чували за подобна технология. Или такава изобщо не съществува, или се държи в най-дълбока тайна…