Глава трета
Кръгът на разследването се разширява
1.
— Ало, Ню Йорк? Извинете, може ли да се обади Кейт Уилсън?
— На телефона.
— Здравей, Кейт. Обажда се Александър Турецки.
— Алекс?! В Ню Йорк ли си?
— Не, в Москва.
— Но защо те чувам така ясно? Разправяли са ми, че там у вас било по-лесно да те чуят ако викаш, отколкото ако се обаждаш по телефона!
— Това беше едно време.
— Здравей, каубой! Радвам се да те чуя. Как си?
— Защо пък каубой?
— Не си ли? Тогава рейнджър? Често си приказваме за теб. Джеймс Бонд без право на убийство! Разправят, че си имаш проблеми?
— О, Господи! Ти пък откъде знаеш? Да не са го съобщили по Си Ен Ен?
— Ние си имаме собствена информационна служба. Казвай сега защо се обаждаш, Алекс.
— При нас тук изникна цяла купчина зелено, неколкостотин пари. Случайно да искаш да се наведеш и да ги събереш? Ама защо се смееш?
— Смешно го каза. Зелено, пари. По принцип „пари“ е събирателно. Да кажеш „едни пари“ на английски е все едно на руски да кажеш „един клещи“.
— А как казват у вас един долар?
— Точно така го казват. А ако се плаща на ръка — „кеш“. Защо, да не би да ми предлагаш работа?
— Нещо такова. За около една седмица.
— Ммм, доста съм заета.
— А малко допълнителни пари кеш зле ли ще ти дойдат?
— Парите никога няма да ми дойдат зле. Да не би да си забогатял, че можеш да си позволиш да наемеш лейтенант от нюйоркската полиция?
— Ти колко получаваш?
— О, Алекс! У нас в Щатите подобни въпроси се смятат за неприлични.
— Но аз не живея в Щатите, а в Русия.
— Ще ти кажа: пет хиляди на месец. А ти?
— Може ли да премълча?
— Аха, значи и у вас не се говори открито по този въпрос?
— Открито ли? Не. Боя се, че неприличен ще ти се стори отговорът.
— И все пак?
— Малко над двеста.
— На ден?
— На месец.
— Шегуваш ли се?
— Де да беше така! Но на теб ще ти плащаме по триста на ден. Плюс разходите.
— Ще се разориш.
— Плаща клиентът ми. Това няма да го разори.
— Двеста на месец. Разстрои ме, Алекс. А по баровете на Гармиш плащаше и моите сметки, сякаш си внук на Хенри Форд. Защо ти сам не свършиш тази работа и не вземеш по триста на ден?
— Нямам време. Нещата тук се развиват твърде бързо.
— И държиш аз да се заема с това?
— Много, Кейт. Нямам към кого друг да се обърна. Може някой ден и аз да ти направя услуга.
— Надявам се да не ми се наложи.
— Кой знае. Връзките между нашите страни се разширяват не с дни, а с часове.
— Мафиотските, нали?
— Именно за тях говоря.
— Каква е работата?
— Вземи си химикалка и пиши.
— Ще включа на запис. Диктувай.
— Хари К. Никитин. Игор Константинович. Натурализиран гражданин на САЩ. Адрес: Южноафриканската република, Претория, Парк лейн, двеста двайсет и четири. Ръководител на Северната геологопроучвателна експедиция. Петдесетгодишен. А ето и въпросите. Семейно положение: има ли жена, деца. Коя е жена му, колко са децата и на каква възраст. Отношението към съпругата и децата. Пристрастия: алкохол, наркотици, жени, хазартни игри. Етапите на кариерата му. Положението в работата сега, взаимоотношенията с колегите. В медиите изтече информация, че в ЮАР е открито голямо находище на медно-никелови руди. Докъде е стигнала работата по цялостното проучване, изчислени ли са запасите. В началото на юли Никитин е заминал за Ню Йорк, оттам за Франкфурт на Майн, сега е в Русия. Споделял ли е с някого плановете си преди заминаването. Материално положение. По негова сметка в Народната банка са преведени сто двайсет и четири милиона долара…
— Сто двайсет и четири милиона?!
— Точно така. Обяснил е, че от дълги години играе на борсата. Негов посредник на нюйоркската фондова борса е Рей Мафърти. Въпроси: клиентелата на Мафърти, връзки с руската мафия. По-специално — с обкръжението на Иванов-Корееца. Доколко успешни са били борсовите операции на Никитин.
— Това е трудно. Търговска тайна. Трябват ти документирани сведения, така ли?