— Не. Просто информация.
— Това е по-лесно.
— И последното. От седемдесет и осма година до края на осемдесет и трета Никитин е живял в Ню Йорк. Автор е на книгата „Наказателна психиатрия“. Възможно е да е бил сътрудник на „Гласът на Америка“ или на радио „Свобода“. След това пет години е работил в Канада, участвал е в геоложки проучвания.
— Къде? Канада е голяма.
— Не се знае. Това можеш да научиш в Претория. Въпросите са същите: какво е правил, връзки, начин на живот, кариера. Май много те натоварих, а?
— До ватерлинията. За кога ти трябва информацията?
— За вчера. Още сега ти изпращам аванса. Продиктувай ми номера на банковата си сметка.
— Ще ми платиш всичко наведнъж, когато получиш отчета. Ще ти го пратя по факса. Имам домашния ти телефон.
— Но аз нямам факс.
— Тогава по Интернет.
— Нямам и компютър.
— Но как живееш?
— Как, като всички останали. У нас казват: живея си като в приказка — колкото по-нататък отиваш, толкова по-страшно става.
— Винаги съм твърдяла, че руснаците са велик народ.
— Приятно ми е да го чуя. Но все пак какво те кара да мислиш така?
— Как какво? Живеете без факс, без компютър, без пари, а все се шегувате.
— Нищо друго не ни остава. Давам ти факса на агенция „Глория“, сега работя за тях. Успех, Кейт. Пази се.
— Ще се видим ли в Гармиш?
— Не съм много сигурен. Но все някога ще се видим. Доскоро.
— Чао, мистър Бонд!
Турецки включи телефонния високоговорител и подаде слушалката на Денис Грязнов:
— Обади се във Франкфурт на Ханс Юнге.
— И какво да му кажа? Да го помоля да работи за нас при същите условия?
Турецки сви рамене.
— При него май няма да мине.
— При Кейт Уилсън мина.
— Американците са авантюристи. А немците са си немци. За тях редът е над всичко.
— Ordnung ist Ordnung…
— Именно…
Без да се почука, вратата на директорския кабинет в агенция „Глория“ се отвори и на прага се появи шишкото с червената тениска — младият бог на компютрите Максим.
— Ами такова… Влязох днеска в Народната банка да огледам няма ли нещо ново. И… с една дума, цялата информация по „Трейдинг интернешънъл“ е извадена от компютрите.
— Как така — извадена? — не разбра Турецки.
— Ами така. Изтрита.
— Започва да става интересно — коментира Грязнов-младши.
— Не, опасно — възрази Турецки. — Много опасно. Слушай, Макс, можеш ли по някакъв начин да разбереш дали някой, освен теб е влизал в компютрите на Народната банка? Външен човек имам предвид?
— Шареше там някакъв тъпанар. На два пъти се натъквах на него.
— Как разбра?
— Имате ли някаква представа какво е „UNERASE“ или „UNDELETE“7?
— Ни най-малка — призна Турецки.
— Тогава е излишно да ви обяснявам. Но че някой е тършувал, съм сигурен.
— А не можеш ли да узнаеш кой? Или поне откъде работи?
— Почти изключено — отбеляза Макс. — Няма начин да се разбере къде е. Например Льовин, питерският хакер, извлече от Ситибанк милион и половина долари. Банката е в Щатите, той — в Петербург, сървърът е бил финландски, а го арестуваха във Великобритания.
— Все пак са го арестували. Значи са го намерили, нали? Излиза, че по принцип може да се намери?
— Е, ще опитам. Може и да се получи.
— Ако разбереш нещо, веднага се обади — на мен или на Денис.
— Добре — кимна Максим и се върна при своя компютър.
— Свободни ли са момчетата, които държиш за охрана на особено важни лица? — обърна се Турецки към Денис.
— Да.
— Прикрепи ги незабавно към Дорофеев. Нека го охраняват. И най-добре ще е той да не ги забележи. Нито той, нито неговите хора.
— Мислите, че някой ще се опита да го убие, така ли?
— Не е изключено. За нас сега най-важното е да определим обекта на заплахата. Ако договорът на Народната банка с „Трейдинг интернешънъл“ е престъпна афера… Впрочем в това няма съмнение. Въпросът е дали Дорофеев е участвал в нея, или само са го използвали. От момента, в който е заповядал да се изчисти цялата информация за договора от компютрите, той остава единственият притежател на информация за тази сделка. Както казват в определени кръгове — подвижна мишена — и — отново мафиотски жаргон — може „да го сложат да спи на релсите“. С други думи, ще го убият и никакво следствие не би могло да открие следите на тези осемдесет и четири милиона, източени на Запад чрез „Трейдинг интернешънъл“.