— А ако не се опитат да го убият? — попита Денис.
— Значи обектът на заплаха не е сред съучастниците или партньорите на Дорофеев, а някой друг. Следователно Дорофеев е участник в аферата. Ако е така, защо да го убиват? С такъв човек могат да се направят още много сделки. Не за милиони, а за милиарди.
— „Норилски никел“?
— Всичко е възможно. Ние разполагаме с твърде оскъдна информация. Гадаем. Така че още по-наложително е да се обадим на Ханс Юнге. Ти ще разговаряш с него. Той не знае руски, аз немски, а неговият английски не става за такива неща. Моят също. Ще проведеш разговора приблизително по следния план… Запиши си основните точки. Първо. Имаме всички основания да предполагаме, че „Трейдинг интернешънъл“, регистрирана във Франкфурт, е подставена фирма. Тук ще разкажеш всичко, за което ни съобщи Дорофеев: условията на договора, замъка с камината, ролс-ройса. Второ. Дейността на подобни фирми нанася сериозни вреди на германо-руското търговско сътрудничество и по този начин засяга националните интереси както на Германия, така и на Русия. Трето. В борбата срещу подобен род дейност интересите на правозащитните органи на нашите две страни напълно съвпадат. Четвърто. Ние молим да предостави на наше разположение цялата информация, с която разполагат за фирмата „Трейдинг интернешънъл“: за президента й Райнер и съучастника му Фогелщайн, за финансовото състояние на фирмата и движението на средства по нейните сметки, а ако нямат такава информация, да вземат мерки за нейното набавяне. Ако е наложително, до тях ще бъде изпратено официално запитване от Главната прокуратура на Русия или от Управлението за борба с икономическата престъпност при МВР на РФ.
— Ами ако поиска първо да изпратим документите?
— Ще му отговорим, че изготвянето на официално запитване може да отнеме известно време, през което престъпниците ще имат възможност да заличат всички следи.
— Какъв дипломат сте, чичо Саша!
— Хайде, звъни!
2.
„Московска кантора на Норилскснаб“…
От изненада Турецки се закова на място, изотзад в него се блъсна някакъв мъжага и го обсипа с псувни, лъхаше на алкохол. Друг път Саша би намерил какво да му отговори, нямаше да му остане длъжен, но сега само махна с ръка и остана като закован на многолюдния тротоар, вперил очи в прашната табела зад стъклото. Колко пъти беше минавал по тази уличка — навремето „Жданов“, а сега бог знае как й беше името, сто, хиляда? И нито веднъж не беше забелязвал тая табела. Може би я бяха окачили наскоро? Какво ти наскоро — от времето боята под стъклото се бе напукала. Защо по-рано не я беше съгледал, а сега направо му се наби в очи? Ами естествено, в нея има думата „Норилск“. А напоследък при тази дума той наостряше уши и заемаше стойка като ловджийско куче.
И таз добра. Ето го „Детски свят“, отсреща е Кузнецкият мост. А тук, в тази олющена ъглова сграда, е Норилск.
Изкачи се по изтритите, почти хлътнали стъпала, влезе в кантората и сякаш тутакси се пренесе във времето с петнайсет-двайсет години назад. Това беше истинско едновремешно учреждение, без модерни мебели. Коридор с пластмасова облицовка, имитираща дъбова ламперия, претичващи от една стая в друга възрастни служителки с папки в ръце. Иззад вратите се чуваше звън на телефони и пресипнали от напрягане гласове:
— Мурманск! Ало… Кажете какво е положението с ледовете?… За какъв дявол задържате корабите?!… А без ледоразбивач не може ли?… Лошо… Лошо, казвам!
— Хатанга!… Чувате ли ме?… Ало, Хатанга!… Кога ще пуснете нашата пратка с яйца? Кога?! Вие сте луди! Та това са сто и седемдесет хиляди кори с пресни яйца! Ще им мине срокът на годност и ние ще ви предявим иск за нанесени щети!… Да-да, на вас, а не на господ бог! Два дни времето е топло и за нафтата трябваше да помислите вие, а не господ бог!
На площадката при завоя на коридора имаше чешмичка с течаща вода — глава на титан с чучурче, но без прикованото за него със синджир алуминиево канче. На масичката отстрани — подшити вестници: „Красноярски работник“, „Заполярна правда“. В тях бяха прибавени и най-новите броеве. Турецки се спря и ги прелисти. В последния брой на „Заполярна правда“ бе поместен репортаж за общото съвещание на стачните комитети на миньорите, минните строители и металурзите. През двете страници в средата на вестника минаваше заглавие с едри букви и закачливо съдържание: „Е, какво, момчета? Ще стачкуваме или не?“