— И какво?
— Нищо. Нямаха време и желание да се заемат с въпроса. Рудата беше достатъчна. Имаше нужда от нефт и газ. Там хвърлиха всички сили и средства.
— И намериха ли?
— Нефт — не. Но газ намериха. Най-добре е да поговорите за всичко това с Владимир Семьонович Смирнов. Именно той правеше сондажите на Имангда, а после стана началник на експедицията. Сега е в пенсия.
— Къде живее?
— Там си е, в Норилск.
— Не се ли е върнал на континента?
— А къде да живее, като се върне? Това е проблемът на Севера — работи човек, спестява пари, включва се в някоя кооперация и си купува апартамент в родното място. А децата растат, създават свои семейства и деца и се нанасят в този апартамент. А човекът така и си остава в Норилск. Виж, аз извадих късмет, пратиха ме в московското представителство, дадоха ми служебен апартамент.
— Защо не си купите свой? Сега поне е лесно.
Николски тъжно се усмихна.
— И с какво? Големите пари от Севера са мит. Има, разбира се, блокове за полярниците, коефициенти за придобиване на общински жилища, но… Москва се смята за най-скъпия град в Европа и трети в света след Токио и Осака. Всъщност най-скъп град е Норилск. Сметнете само зимното облекло и обувките, храната. На макарони зимата не можеш изкара. Ами отпуските? Билетът до Москва струва над един милион. А за цяло семейство? А не можеш да не заминеш някъде през отпуската: децата имат нужда от слънце, море, от пресни зеленчуци и плодове.
— Още един въпрос — каза Турецки. — Акциите на „Норилски никел“ непрекъснато падат…
— Съвсем обяснимо.
— Какво трябва да се случи, че курсът им да направи рязък скок нагоре — да се повишат, да речем, сто пъти?
— Само чудо.
— И от какъв род може да бъде това чудо?
— Ами примерно казано, ако изведнъж се окаже, че онзи млад геолог е бил прав и Имангда се превърне във втори Талнах. При това не с жила на двукилометрова дълбочина, а на повърхността. Рудата да се добива по открития способ.
— Смятате ли, че това е възможно?
— Защо не? Чудото е непредсказуемо. Нали затова е чудо… Ако решите да ходите до Норилск, обадете ми се. Ще ви помогна да си извадите пропуск по-бързо. Нали там е гранична зона.
— Че с кого граничи Норилск? — удиви се Турецки. — С белите мечки и Арктика?
— Преди двайсетина години затвориха града, въведоха граничен режим.
— Срещу шпиони?
— По-скоро заради скитниците. След завършването на сезонните работи оставаха там — окупираха всички колектори на топлоцентралите.
— Значи чужденец не може да попадне в Норилск, така ли?
— По-рано — не. Сега, разбира се, е по-лесно. Няколко години там имаше финландци, строиха завод — впрочем по нова технология. Пристигат и разни чужди специалисти — немци, канадци, американци. Но пропуски им се издават чрез Министерството на външните работи. Голямо разтакаване.
3.
„Пропуски чрез Министерството на външните работи. Голямо разтакаване.“
Фордът на Никитин е във Внуково. Оставил го е в 15,30 ч., а в 18,00 е полет 1247 за Норилск.
Никитин не фигурира в списъка на пътниците.
Заминал е с чужди документи? Откъде ги има? И изобщо заминал ли е? Ако да, то с каква цел?
Имаше над какво да се мисли.
Ами ако се подходи откъм другата страна?
Млад геолог от Ленинград, доказал, че Имангда и Талнах са едно рудно тяло и настоял да се подновят сондажите. Дори писал до Брежнев.
Значи аз, Никитин, предполагам, че Имангда е един втори Талнах? И не просто предполагам, а съм съвсем сигурен, защото съм работил там. И дори май съм открил края на рудната жила на повърхността.
А после? После ме изгонват от страната. Що за странна прищявка на съдбата, кариерата ми е опропастена. И не само тя, а и целият ми живот.
Турецки намести цигарата си на ръба на пепелника и внимателно, за да не проскърца, отвори вратата на кухнята и отиде в гостната, където на разтегателния диван спеше Ирина. Вратата към стаята на Нина беше открехната, отвътре лъхаше някакъв особен уют, сякаш мирис на топъл хляб и варено мляко. Нина лекичко сумтеше, прегърнала плюшената си маймунка. Турецки пооправи свлеклия се на пода край на одеялото и се опита да вземе маймунката, но тя, без да се буди, я стисна в прегръдките си. Той се върна в гостната, намери опипом пластмасовата папка върху писалището и тръгна към кухнята, като избягваше да стъпва по скърцащите парчета паркет. Кой знае защо си спомни, че и Никитин има дъщеря, била е на три-четири годинки, когато са го лишили от гражданство. Интересно, дали му е позната тази миризма на топъл хляб и мляко, дали някой му е казвал: „Именно ти си параходът. Ти си нашият празник.“