Никитин: Точно така.
Дорофеев: Заповядайте, моля. Настанете се удобно. Ще пиете ли нещо?
Никитин: Не, благодаря. С кола съм.
Дорофеев: Може би кафе?
Никитин: Няма нужда. Бих искал да ви благодаря и че изпратихте хора да ме посрещнат. Но някак си се разминахме с тях.
Дорофеев: Не съм изпращал никого да ви посрещне. Непременно щях да го направя, но не знаех с кой полет ще пристигнете.
Никитин: Ами тогава младежът, който е дал… Впрочем няма значение.
Дорофеев: И така, слушам ви. За Бога, господин Никитин, моля да не пушите, ако това няма да ви затрудни особено. Не съм добре с гърлото и изобщо не понасям тютюневия дим. Както виждате, тук дори няма пепелници.
Никитин: Извинете, не знаех. Разбира се, че няма да пуша.
Дорофеев: И така…
Пауза.
Дорофеев: Как мина пътуването? Вие сте пристигнали във Франкфурт директно от Претория, нали?
Пауза.
Никитин: Не, за няколко дни се отбих в Ню Йорк, където имах да свърша някои неща. А оттам вече — във Франкфурт и после в Москва.
Пауза.
Дорофеев: Уморително пътешествие.
Никитин: Няма как.
Пауза.
Дорофеев: От колко време не сте се връщали в Русия?
Пауза.
Никитин: Около двайсет години.
Пауза.
Дорофеев: В такъв случай няма да познаете родните си места. У нас много неща се промениха.
Никитин: Но не всичко.
Дълга пауза.
Дорофеев: Имате чудесен загар. Навярно в ЮАР сега е горещо.
Пауза.
Никитин: У нас винаги е горещо. Освен през зимата, когато е просто топло. Много дълга пауза.
Дорофеев: Колко години вече сте в ЮАР?
Никитин: Осем.
Много дълга пауза.
Дорофеев: А преди това къде сте работили?
Много дълга пауза.
Никитин: В Канада. Пет години. И пет години прекарах в Щатите, в Ню Йорк. Бях безработен, живеех с парите, които ми отпускаше службата за социална помощ. Много дълга пауза.
Дорофеев: Все пак да пийнем нещо, а? Имам великолепно шотландско уиски.
Пауза.
Никитин: Благодаря. Не искам да си имам проблеми с ДАИ.
Пауза.
Дорофеев: Каква марка е колата ви?
Пауза.
Никитин: Форд-сиера, взех я под наем.
Пауза.
Дорофеев: По-добре да бяхте наели БМВ, катаджиите рядко спират тези коли.
Никитин: Вероятно и сега, както и преди, не обичат да си имат работа с чужденци?
Дорофеев: По-скоро — с бандити. Сега в Москва те са повече от чужденците. И кой знае защо, предпочитат именно БМВ.
Много дълга пауза.
Никитин: Не знаех. Иначе щях да си взема.
Много дълга пауза.
Дорофеев: Не бих искал да ви задържам излишно. След пътуването трябва да си отпочинете. Ще имаме време да говорим за работата. Къде сте отседнали?
Никитин: Засега никъде. Дойдох тук направо от Шереметиево. Ще отседна в „Русия“ или в „Москва“.
Дорофеев: Съобщете ми своите координати, за да си уговорим нова среща. Ето визитната ми картичка, тук е телефонът на секретаря ми. Ще ви запиша и директния си телефон.
Никитин: Благодаря, господин Дорофеев, че ме приехте. Беше ми изключително приятно да се запозная с вас. Всичко хубаво.
Дорофеев: Довиждане, господин Никитин.
Шум от разместване на кресла.
Началникът на отдела за охрана на Народната банка Анатолий Андреевич Пономарьов изключи касетофона и погледна часовника си. Точно четиридесет и четири минути. Разговорът запълваше не повече от двайсет. Намръщи се. Тук нещо не беше наред. Още веднъж внимателно прослуша записа, като прескачаше паузите, пускайки лентата на бързи обороти. После извади касетата, прибра я в джоба на коженото си яке и излезе от тесния кабинет, който се намираше на втория етаж, до приемната на генералния директор. На минаване покрай приемната натисна дръжката на вратата. Беше заключена. Така и трябваше да бъде, работното време бе приключило преди един час. Наистина, Дорофеев имаше навика да остава докъм десет часа, а понякога и до полунощ, ако не се налагаше да присъства на някое представяне или артистично-политическо празненство. Но обикновено предупреждаваше затова Пономарьов, а днес си бе отишъл, без нищо да му каже. Много странно.