— Дявол да го вземе — каза той. Стори му се, че нещо му е прилошало, и, изглежда, като повечето едри мъже беше мнителен. Направи усилие и още веднъж погледна към мен и тогава аз протегнах към него предните си крака с разтворени нокти. И той избяга. Срам го беше да избяга, но просто не можеше да преодолее страха си. Немците стиснаха в ръце чантите с покупките си. Старците учудено гледаха подире му.
Катрин се засмя.
— Благодаря — каза тя. — Чудесно ги правиш тези неща.
— Ако не те бях превърнал в паяк, той нямаше да избяга — отвърнах аз.
— Как не те е срам — каза Катрин.
— Къде ще идем? — попитах аз.
— Където искаш — отговори Катрин.
— Днес е много задушно — казах аз. — Той къде се лепна за теб?
— От киното тръгна подире ми. Казах му, че ме чака мъжът ми, но после реших да му отмъстя, задето е толкова самоуверен. Може би да идем в парка, а? Ще пийнем бира.
— Там е пълно с хора — казах аз.
— Днес е петък. Нали казваше, че всички умни хора в петък излизат извън града.
— Както искаш.
— Тогава да тръгваме да хванем такси.
При колонката имаше опашка. Слънцето беше слязло ниско до покривите и ти се струваше, че твърде много се е приближило до Земята.
— Направи нещо — каза Катрин.
Излязох от опашката и се опитах да хвана някоя частна кола. Никога не си позволявам подобни неща, правя го само за Катрин. Видях на ъгъла свободна кола и се превърнах в Юрий Никулин.
— Къде да те откарам? — запита ме шофьорът, когато проврях главата на Никулин през прозорчето.
— В Соколники.
— Сядай, Юра — каза шофьорът.
Повиках Катрин и когато пътувахме вече в колата, тя ме попита:
— Кого му показа?
— Юрий Никулин — отговорих аз.
— Правилно — каза тя. — Той ще се гордее, че те е возил.
— Нали знаеш…
— Защо така отдавна не съм те виждал на екрана, Юра — каза шофьорът, доволен от възможността да общува с мен.
— Зает съм в цирка — отвърнах аз.
Трябваше през всичкото време да мисля за Юра Никулин, въпреки че бих предпочел да гледам Катрин. Тя се забавляваше. Прехапа долната си устна и връхчетата на кучешките й зъби се впиха в розовата кожа. Шофьорът се случи бъбрив, дадох му една рубла и той каза, че ще си я запази за спомен.
Под грамадните дървета до входа беше прохладно и всички места по пейките бяха заети. От другата страна на кръглия басейн се издигаше купол, останал от американците, когато уредиха тук изложба. И сега имаше изложба „Интер на нещо си — 71“. Мина ми през ума, че ако Гуров прочете доклада ни с Крогиус до понеделник, във вторник сигурно ще дойде в лабораторията. Крогиус не разбираше още какво бяхме извършили. Но аз разбирах.
— Да вървим малко по-вляво — каза Катрин. В гората, насечена от пътечки, Катрин постла два вестника до някаква отдавна небоядисвана ограда и седнахме двамата на тревата. Тя поиска бира и аз извадих от чантата си една бутилка. Купих я, когато се връщах от работа, защото се сетих, че ще поиска бира. Нямаше с какво да отворим бутилката и аз тръгнах към оградата, за да я отворя с острите краища на летвите. Пред оградата имаше широка канавка и на мен ми хрумна, че мога да прелетя през нея, не да прескоча, а да прелетя. Но на пътечката се показаха две жени с детски колички и аз прескочих канавката.
— Ти би ли искала да летиш? — попитах Катрин.
Тя вторачи очи в мен и аз забелязах как зениците й се свиха, когато върху тях падна слънчев лъч.
— Ти нищо не разбираш — рече тя. — Не можеш да четеш чуждите мисли.
— Вярно, не мога — отвърнах аз.
Пихме бира направо от бутилката, подавахме си я един на друг като лулата на мира.
— Много ми е горещо — каза Катрин. — И всичко е, защото не ми позволяваш да си забода с фиба косите.
— Кой, аз?
— Нали каза, че повече ме харесваш с пуснати коси.
— Харесвам те всякак — отговорих.
— Но с пуснати коси повече.
— Да, с пуснати коси повече.
Приех жертвата й.
Катрин седеше, опряла длан на тревата, тя имаше тънка и силна ръка.
— Катрин — казах аз, — омъжи се за мен. Обичам те.
— Не ти вярвам — отвърна Катрин.
— Ти не ме обичаш.
— Глупчо — рече тя.
Наведох се почти до земята и целунах поред всичките й дълги и почернели от слънцето пръсти. Катрин сложи другата си длан на тила ми.
— Защо не искаш да се омъжиш за мен? — запитах я. — Искаш ли винаги да ти се виждам красив? Като кинозвезда.
— Ще се умориш — каза тя.
— Въпреки това?
— Никога няма да се омъжа за теб — каза Катрин. — Ти си пришълец от космоса, чужд човек. Опасен.
— Отгледан съм в детски дом — отвърнах й. — Много добре го знаеш. И ти обещавам, че повече няма никого да хипнотизирам. Най-малко пък тебе.