Имаше обаче време, когато Хавиланд беше добър полицай. Това е самата истина. Всички — и Карела, и Майер, и лейтенант Бърнс, и много други ченгета от 87-и участък си спомняха времето, когато Хавиланд още не беше се превърнал в бик12.
Превърна се в Хавиланд бика по различен начин от Карела или Клинг. Превърна се в същински бик. Бик, който пръхтеше, хъркаше, пърдеше и ровеше пръстта като същински добитък. Хавиланд се превърна просто в бик.
Това стана, защото той реши, че е неизгодно да бъдеш мил, приветлив, симпатичен и усмихнат полицай. Имаше основания да стигне до този извод.
Веднъж се разхождаше из града, без да пречи никому, когато внезапно забеляза уличен бой. Тълпа момчета недвусмислено имаше намерението да смаже от бой едно симпатично, усмихнато, миловидно дете. Хавиланд реши да се покаже герой. Децата, които с удоволствие щяха да се задоволят о напердашването на член на конкурентна банда, решиха, че ще е далеч по-забавно да претрепят от бой Роджър Хавиланд. Той вече беше извадил служебния си револвер и бе дал няколко учтиви изстрела във въздуха, за да разберат всички, че Законът се е явил. Едно от момчетата, не дотам впечатлено от Закона, фрасна Хавиланд по китката с оловна тръба и му изби пистолета. Тогава и другите се включиха в концерта и изпълниха върху главата и тялото на Роджър Хавиланд цяла симфония от удари, като между другото успяха да натрошат ръката му на четири места. Освен това префасонираха лицето му на половинка мляно месо — „ако обичате да ми го минете два пъти през месомелачката, много ви благодаря“.
Счупената ръка болеше. Адски болеше. Болеше повече от адски, защото на лекарите им се наложи да я чупят отново, тъй като първия път не била зараснала добре. Хавиланд току-що бе станал детектив трета степен и се опасяваше да не го уволнят поради негодност заради счупената ръка. Не го уволниха. Ръката му зарасна. Той отново беше здрав и читав, ако не се брои странното разместване в мозъка му. То се дължеше на коренната преоценка, която бе направил на самарянските си действия. Никое ченге от 87-и участък не би оживяло дълго, ако не знаеше как се противодейства на оловна тръба, бейзболен стик, гаечен ключ, дръжка на метла или какво да е друго домашно произведено оръжие. Хавиланд също умееше да противодейства на оловна тръба. За пръв път обаче му се случи да го бият при опит да помогне. Хавиланд дори остана с впечатлението, че момчето, което се бе опитал да спаси, бе сред тези, които го ритаха, след като падна на земята. Не може да се постъпва така с милостив самарянин. Не може да се постъпва така дори с немилостив самарянин.
Докато лежеше в болничната стая, Хавиланд преосмисли действията си оттук нататък. Ако го питаха вече него, всички да си ебат майките. И бащите им да си ебат майките. Целият свят да си ебе майката. Само той, Роджър Хавиланд, нямаше да си ебе майката. Отсега нататък щеше да е центърът на вселената, Негово Хавиландско Величие. Всички останали да си ебат майките насред осветената витрина на най-големия универсален магазин в Ню Йорк.
Жалко.
Заради това, което пет-шест момчета сториха на Хавиланд преди доста време, впоследствие пострадаха много хора.
Разгледаме ли обаче поведението му от друг ъгъл би могло да се каже, че ако Хавиланд имаше достатъчно пипе в главата си да се придържа докрай към нововъзприетите си принципи, и сега да е жив. Това им е лошото на хората — у всеки ще откриеш поне грам човеколюбив. Ако Хавиланд си беше останал докрай долнопробен мръсник, нищо нямаше да му се случи. Ама не, пак му се при-щя да се прави на благороден.
Затова именно можем да наречем смъртта му особена.
Беше излязъл от участъка в десет и трийсет и пет. Каза преди това на Карела и Хоуз, които работеха с него, че излиза да огледа улиците. Всъщност щеше да пие чаша кафе, а сетне да се прибере у дома. Щом се прибереше, щеше да позвъни на Карела и да му каже: „Всичко е наред. Тръгвам си за вкъщи.“ Когато човек е поработил повечко време в полицията, бързо усвоява тези номера.
Бе приятна тиха вечер и Хавиланд, само защото му се искаше да вземе малко въздух, преди да влезе в метрото, реши наистина да се поразходи. Не си търсеше белята. Хавиланд бе от тези ченгета, които съзнателно избягват разправиите. Ако се стигнеше до разправии, той нямаше да избяга от тях. Обаче сам да ги търси? Как не. Не и Хавиланд. Той предпочиташе да остави тази работа на героите. Светът бе фрашкан с герои.