— Не, Майер, не.
— Кажи де, обичаш ли ме? — настоя Клер.
— Да — отговори Клинг и скришом погледна към Майер. Майер не беше глупак, вероятно знаеше точно какво пита Клер и се удоволстваше на неудобството на Клинг. Клинг никога нямаше да проумее жените. Едно красиво момиче като Клер, едно разумно момиче като Клер би трябвало да знае, че детективската стая в един полицейски участък не е най-подходящото място за признания в любов и преданост. Докато разговаряше с нея, въображението му я обрисуваше в най-малки подробности. Видя гарвановата й коса, черната бездна на очите й, тънкия нос, високите скули, меките извивки на тялото й.
— Кажи, че ме обичаш — настоя тя.
— Какво правиш сега?
— Уча.
— Какво?
— За изпита по социология.
— Добре. Учи. Ако искаш да се дипломираш след този семестър…
— Ще се ожениш ли за мен, като се дипломирам?
— Чак като започнеш работа.
— Ако беше лейтенант, нямаше да ми се налага да работя.
— Знам, ама съм само детектив трета степен.
— Това е последният ми изпит.
— Другите взе ли ги?
— Уха.
— Добре, продължавай да учиш.
— Предпочитам да разговарям с теб.
— Зает съм. Пилееш парите на данъкоплатците.
— Добре, гражданино Съзнателен.
— Аз ли съм съзнателен? — запита Клинг и Клер се засмя.
— Добре, добре — каза. — Довиждане. Ще ми се обадиш ли довечера?
— Да.
— Обичам те, ченге.
И затвори телефона.
— Кой беше? Приятелката ти ли? — попита Майер.
— Ъхъ — отвърна Клинг.
— Любовта върти света — пропя Майер.
— Върви по дяволите.
— Аз ти говоря сериозно. През юни се правим на маймуни и мислим само за цуни-гуни. Кога е сватбата?
— Няма да е този юни.
— Догодина ли?
— Може би по-рано.
— Чудесно — каза Майер. — Ожени се. Едно ченге трябва да е женено, за да усети правосъдието. Като разбере какво значи да си затворник, започва да внимава с арестите.
— Глупости дрънкаш — каза Клинг. — Нали те знам колко ти е хубаво.
— Нима съм казал, че не ми е хубаво? — учуди се Майер. — От тринайсет години съм женен все за същата жена, Бог да я благослови. — Сините му очи проблеснаха дяволито. — Започвам да свиквам с килията си. И отворена да я остави госпожата, едва ли бих се опитал да избягам.
— Горкичкият.
— Обичам я — каза Майер философски. — Какво да правя? Любовта ме хвана на въдицата си.
— Беше ли вече ченге, когато се ожени?
— Да. Запознахме се в колежа. Това стана през…
— Не знаех, че си учил в колеж.
— Аз съм голям интелектуалец — каза Майер. — Значи не си знаел? Не ми ли личи? Аз съм от старо интелигентско семейство. В европейския град, откъдето е дошъл дядо ми, само той е знаел да чете и пише. Бил уважаван гражданин. Много уважаван.
— Вярвам ти — каза Клинг.
— Трудно е да ми вярваш. Да си ме чул да лъжа? Викат ми честния Джон Майер. В колежа учих право. Знаеше ли това?
— Не — каза Клинг.
— Обаче факт. Но когато завърших, юристите се търсеха колкото дупки в главата. Завърших през четирийсета година. Знаеш ли какво им трябваше тогава на хората? Във всеки случай не юристи.
— А какво?
— Войници.
— Разбирам.
— Чичо Сам размаха пръст. И аз станах войник. Да не би да съм имал избор? А като се уволних през четирийсет и четвърта, вече нямах желание да ставам адвокат. Изведнъж си дадох сметка, че не ми се ще да се завра в някоя прашна малка кантора и да препускам подир линейките, за да хвана някой премазан нещастник и да искам от негово име обезщетение. Затова дойдох в полицията. Тогава именно се ожених за Сара.
Телефонът иззвъня. Майер вдигна слушалката.
— Тук детектив Майер от осемдесет и седми участък. Кой? Да, тук е. Кой се обажда, моля? Да, почакайте само секунда — прикри слушалката с ръка. — Обажда се някой си Тед Бун — каза на Клинг. — Да е роднина на убитото момиче?
— Бивш съпруг — поясни Клинг. — Дай да говоря. Да?
— Детектив Клинг ли е? Обажда се Тед Бун.
— Добър ден, господин Бун, как сте?
— Добре, благодаря.
— Какво има?
— Има нещо, което може да ви се стори интересно. Не знам какво е точно. Отворих пощенската кутия и открих вътре писмо. От Ани.
— От Ани?
— Да. Адресът ми беше сбъркан и сигурно затова се е бавило. Било е пуснато миналата седмица. Така или иначе, получих направо шок.
— Разбирам. Има ли нещо важно в съдържанието му?
— Най-добре вие сам да прецените. Можете ли да дойдете?
— У дома ли сте?
— Да.
— Кажете ми адреса — помоли Клинг. Бун му го продиктува. — Да, след малко ще бъда при вас.
— Нещо ново? — попита Майер.
— Може би.
— Ама не си сигурен?
— Не съм.
— Защо не вземеш със себе си Котън Хоуз? — попита Майер и очите му отново премигнаха дяволито. — Чух, че бил направо вълшебник.