— Кога се обърнахте към съда с молба за съдебно решение?
— В деня след убийството на Ани.
— Преди това господин Бун правил ли е постъпки да прибере детето?
Добърли се поколеба.
— Правил ли е такива постъпки?
— Ами нали знаете, че от две години са разведени.
— Да.
— Аз се занимавам с правните проблеми на Тед открай време. Така че, когато решиха да се развеждат, естествено, дойдоха при мен. Опитах се да предотвратя развода, но… хората най-добре си знаят. Ани отиде в Лас Вегас.
— Продължавайте.
— Тед ми се обади около шест месеца след това. Каза, че си иска Моника.
— А вие сте му казали, че съдът дава детето на Ани, и с това приключва цялата работа, така ли?
— Не. Не се изразих точно така.
— Тогава какво му казахте?
— Казах му, че има случаи, когато съдът преразглежда решението си относно това, на кого да даде детето. Ако например майката се окаже недостйна.
— Какво ще рече това?
— Ами например, господин Клинг, ако отглежда детето в публичен дом. Или ако се докаже, че е наркоманка или алкохоличка.
— Но в случая с Ани не е имало такова нещо.
— Ами… — Добърли се поколеба.
— Какво?
— Господин Клинг, Ани винаги ми е била симпатична. Не ми се иска да казвам нещо лошо за нея. Разказвам ви всичко това само защото клиентът ми прецени, че има основания за иск да се преразгледа решението. Когато обжалвахме…
— Значи сте обжалвали решението?
— Да.
— Кога?
— Преди близо година.
— И какво стана?
Добърли сви рамене.
— Съдилищата са препълнени с искове, господин Клинг. Съдът все още не се беше произнесъл, когато Ани бе убита. Оттеглихме иска. Вече не е необходим. Сега господин Бун има безспорни законни основания да си прибере детето.
— С какво обосновахте това обжалване?
— Опитахме се да докажем, че Ани няма качества на майка. Нали разбирате, господин Клинг? Ако се бяхме опитали да се мотивираме с това, че Ани не е в състояние да облича детето добре или че живеят в беден квартал, или че има твърде много… приятели, това нямаше да ни е достатъчно, за да докажем, че няма качества на майка.
— Разбирам — каза Клинг. — С какво се мотивирахте?
Добърли тежко въздъхна.
— Ани беше безнадеждна алкохоличка.
— Бун изобщо не спомена такова нещо — рече Клинг. — Нито пък майка й. Това да не би да има някаква връзка с факта, че е работила в магазин за спиртни напитки?
— Може би. Не съм виждал Ани след развода. Когато я познавах, не беше се алкохолизирала.
— Значи се е пропила някъде между деня на развода и деня, в който сте обжалвали решението на съда, правилно ли съм разбрал?
— Така изглежда. Да. Освен ако е била алкохолизирана още преди това и то се е пазело в тайна. Нямам представа.
— Вие нали познавате добре Бун?
— Да, доста добре.
— Е, той ми каза, че цели шест месеца след развода не е правил опити да види Ани или детето. В същото време твърди, че е обичал много и двете. Как ще обясните неговото поведение?
— Има как — каза Добърли.
— Как?
— Той се надяваше да я върне при себе си. За Ани ми е думата. Не й се обаждаше, защото мислеше, че ще им липсва, че Ани ще поиска да се върне при него, че „ще й дойде акълът в главата“, както той се изразяваше. — Добърли тъжно сви рамене. — Обаче не се получи, господин Клинг. И в крайна сметка Тед реши да приеме фактите такива, каквито са. Разбра, че всичко е приключило. Именно тогава реши да се пребори за Моника. Реши, че щом не може да си върне Ани, трябва да си прибере поне детето. Така се развиха нещата, господин Клинг.
— Разбирам. Вие познавате ли госпожа Травейл?
— Говорите за тъщата на Тед? Никога не съм я виждал. От това, което той говори за нея, прилича на лошите тъщи от вицовете.
— Тя твърди, че има много високо мнение за него.
— Наистина ли? — Добърли присви вежди. — Учудвам се.
— Защо?
— Защото, както ви казах, Тед никак не я обича. — Добърли помълча. — Нали не допускате сериозно, че той е убил Ани?
— Все още нищо не допускам — каза Клинг.
— Той не е убил това момиче, господин Клинг, повярвайте ми. Готов съм да заложа живота си. Момчето е безобидно. Ани Бун отне много щастие от живота му, а той само се опита да си възвърне част от него, като прибере дъщеря си. Колкото вие или аз ще убием някого, господин Клинг, толкова и той.
— Аз бих убил, господин Добърли — каза Клинг.
— В изпълнение на служебните си задължения, ако ви се наложи. Тед Бун обаче няма такива задължения.
— По какъв друг начин е можел да получи дъщеря си?
— Нали вече ви казах, господин Клинг, Ани беше пияница.