— Добре де, кой трябва да плаща? — искаше да узнае Фелпс. — Аз ли? Нали аз плащам заплатите на полицаите в този град? И с какво ми се отблагодаряват? Защитава ли ме някой? Може ли стока за четири хи…
— Едно момиче беше убито — търпеливо напомни Майер.
— Да де, знам — каза Фелпс. — Известно ли ви е колко клиентела си създадох за този магазин? Нито е на главната улица, нито е на осветено място. Хората идват да пазаруват заради името, което изградих, не за друго. В този квартал бъка от мага…
— Снощи в колко часа затворихте магазина, господин Фелпс? — попита Майер.
— Има ли значение? Видяхте ли на какво е заприличал? Видяхте ли колко бутилки са останали? Цялата ми стока отиде зян. Къде беше дежурното ченге? Може ли човек да изпотроши всички тези бутилки, без някой да го усети?
— Че и да стреля четири пъти. Този, който е изпотрошил бутилките, е произвел и четири изстрела, господин Фелпс.
— Знам, знам. В квартала няма много жилищни сгради, няма кой да чуе. Ама ченгетата не са ли длъжни да чуват? Къде е било патрулиращото ченге? В някой бар, да си пие и да си гледа кефа!
— В това време дежурният полицай се е отзовавал на друго повикване.
— Кое е по-важно, друго шибано повикване или стоката ми?
— Вашата стока е много важна, господин Фелпс — каза Майер. — Без вашата стока хората от този квартал може да пресъхнат от жажда и да умрат. Полицейското управление никога не е подценявало важността на вашата стока. Работата е там, че в същото време на около дванайсет преки от магазина ви някакъв човек е станал жертва на въоръжен обир, а никое ченге не е в състояние да бъде на две места едновременно.
— Ами ако в това време и моят магазин беше станал жертва на въоръжен обир? Тогава какво щяхте да направите, а?
— Никой не е обирал вашия магазин. Доколкото разбрах, парите в касата са останали недокоснати.
— Слава Богу, че се сетих да оставя на Ани само петдесетина долара, колкото да връща ресто.
— Ани отдавна ли работеше при вас?
— Около година.
— Бихте ли…
— Майчице, отиде ми стоката! Как ще я възстановявам, аз си знам!
— А какво ще кажете за Ани? — попита Майер и усети как търпението му рязко изтъня.
— За Ани?
— Да, за убитото момиче. За момичето с хубавото лице и надупчено тяло, останало да лежи върху проклетите остатъци от вашата стока.
— Ах, да. Ани.
— Можем ли да поговорим няколко минути за нея? Нали това няма да ви затрудни, господин Фелпс?
— Няма, разбира се. Разбира се.
— Ани Бун. Под това име ли я познавахте?
— Да.
— И е работила при вас около година, правилно ли съм разбрал?
— Да, близо година.
— Беше ли омъжена?
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— Тук пише разведена.
— Ами значи е била разведена.
— И с едно дете. Майка й е гледала детето, докато е била на работа.
— Точно така. Момченце, ако не се лъжа.
— Не — каза Майер. — Момиченце.
— Така ли? Щом казвате.
— Ани е била на трийсет и две години, нали, господин Фелпс?
— Да. На трийсет и две или три.
— Вие женен ли сте, господин Фелпс?
— Аз ли?
— Да.
— Мислех, че говорим за Ани.
— Досега говорехме за Ани. Сега говорим за вас.
— Да, женен съм.
— От колко време?
— От четиринайсет години.
— Деца имате ли?
— Не. Нямам.
— На колко сте години, господин Фелпс?
— На четирийсет и една.
— Разбирате ли се?
— Какво?
— Разбирате ли се с жена си?
— Какво!!!
— Попитах дали се разбирате с жена си — повтори Майер търпеливо.
— Естествено, че се разбирам! Що за тъп въпрос?
— Не се вълнувайте, господин Фелпс. Много мъже не се разбират с жените си.
— Аз пък се разбирам. И не виждам как този разпит ще ви доведе до човека, който разби магазина ми.
— Ние се интересуваме най-вече от човека, който е извършил убийството, господин Фелпс.
— В такъв случай излиза, че трябва да се радвам, че Ани е убита. Иначе на полицията сигурно щеше да й е драго да мине моите загуби в графата за неразкрити престъпления.
— Струва ми се, че малко опростявате нещата, господин Фелпс — рече Майер и неочаквано погледна събеседника си в очите. — Притежавате ли револвер?
— Какво?
— Револвер. Пистолет. Пищов.
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се, че съм сигурен.
— Нали знаете, че можем да проверим?
— Разбира се, че знам, че мо… — Фелпс изведнъж млъкна и на лицето му се появиха признаци на просветление. Огледа внимателно Майер и веждите му гневно се присвиха. — Какво искате да кажете?