— Ще желаете ли кафе? — попита госпожа Фелпс.
— Не, благодаря — отвърна Клинг.
Майер се изкашля и погледна Клинг. Той с удоволствие би изпил чаша кафе, но вече бе изтървал възможността. Госпожа Фелпс бе сменила темата.
— Дошли сте заради Ани, нали? — попита.
— Да — отвърна Клинг.
— Значи тогава знаете?
— Какво да знаем?
— За нея и Франклин.
— Какво имате предвид, госпожо Фелпс? — попита Майер.
— Те имаха връзка — отговори госпожа Фелпс.
Клинг премига. Майер, като по-възрастен, не премига.
— Да, знаем — каза.
— Не я е убил той — каза госпожа Фелпс. — Уверявам ви.
— Откога знаете това?
— За връзката им? Отдавна.
— Откога по-точно?
— Поне от една година. — Госпожа Фелпс сви рамене. — Франклин все пак не е младо момче и не се разтревожих. Такива неща се случват в живота и аз ги разбирам. Ако бях вдигнала скандал, можеше и да го изгубя. Инвестирала съм твърде много в него, за да го загубя ей така. При други обстоятелства всичко щеше да приключи най-много за шест месеца.
— Вие познавате ли я, госпожо Фелпс?
— Срещала съм я веднъж или два пъти в магазина.
— И какво ви е мнението за нея?
— Много красиво момиче. Франклин има вкус.
— Май гледате доста либерално на нещата, госпожо Фелпс.
— Вие женен ли сте, детектив… детектив Майер, нали?
— Да.
— Поговорете с жена си. Попитайте я колко време е заделила, за да ви превърне в мъж. Това е инвестиция, детектив Майер. Единствената инвестиция на една жена е нейният мъж. И децата й, разбира се, ако е имала щастието. Аз нямам деца. Вие имате ли деца, детектив Майер?
— Да, три.
— Жена ви е имала по-голям късмет от мен. Аз имам само Франклин. Той е и единствената ми инвестиция, делото на моя живот. Мъжете имат разни неща, жените имат само мъжете си. Той е моят бизнес. Аз съм вложила много в този бизнес, детектив Майер. Дадох на Франклин всичко, което можех да дам. Бях добра съпруга. В резултат на това той днес е мъж. Не беше такъв, когато се запознахме. Аз обаче видях неговите потенциални възможности и инвестирах. Инвестирах единственото, което притежавах. Себе си.
— Разбирам — каза Майер.
— И какво трябва да направя, когато видя инвестицията си заплашена от една красива жена? Правя това, което ми подсказва здравият разум. Седя и изчаквам. Нима ще имам глупостта да затворя магазина само защото в склада е имало малък пожар? — Госпожа Фелпс приятно се усмихна. — За шест месеца всичко щеше да приключи. Всичко щеше да се върне на мястото си.
— Ани Бун знаеше ли, че тази връзка ви е известна?
— Не.
— А съпругът ви знаеше ли?
— Не. И сега не знае. Ще съм ви благодарна, ако не му кажете. За една съпруга не е добре да изглежда прекалено интелигентна. — Госпожа Фелпс отново се усмихна. — Издавам ви търговска тайна, детектив Майер. Жена ви едва ли би ми благодарила.
— Тя не се нуждае от намеци къде да инвестира-усмихна се Майер. — Вече е вложила всичко, което има.
— Сега ще му кажете ли, че тази връзка ви е известна?
— Да.
— По-добре недейте. Не вярвам да ви бъде от особена полза. Той не е убиецът.
— Тогава кой е убиецът? — попита Майер.
— Не знам — каза госпожа Фелпс и отново се усмихна. — Нали нямате нищо против да кажа нещо жестоко?
— Нямам — рече Майер.
Госпожа Фелпс продължаваше да се усмихва.
— И хич не ми пука.
— За какво не ти пука, мила? — попита Франклин Фелпс откъм вратата.
— Не ми пука дали ще покажеш нашите кучета-отговори тя, пренагласяйки рефлексите си почти мигновено към новата ситуация.
Фелпс се усмихна на детективите.
— Имаме три ловджийски кученца. Аз се гордея с тях, а Марна не обича да ги показваме. Детектив Майер, прощавайте, че не ви познах.
— Добър ден, господин Фелпс — стана Майер с протегната ръка. — Това е партньорът ми, Бърт Клинг.
— Приятно ми е, детектив Клинг — каза Фелпс и стисна ръката му. Беше висок мъж с побеляваща коса, облечен със синя хавлия, препасана с колан на кръста. Не беше впечатлил Майер при първата им среща, но неизменно започваш да гледаш на човек различно, когато разбереш, че е имал връзка с червенокоса красавица, десетина години по-млада от него. Фелпс имаше издаващ сила прав нос и пронизващи сиви очи. Устните му говореха за чувственост и силен характер. Челюстта му ставаше за укрепване на железопътни траверси.